Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

Това накара сърцето ми да пропусне един такт. Спейд чу това и изсумтя.

— Привлякох вниманието ти сега, нали? Криспин е този, който трябва да го направи. Аз със сигурност не бих посмял. Той ще убие всеки, който те промени, не прави грешка.

— От къде знаеш, че съм решила да премина, все пак?

Сарказмът и несериозността се изтриха от Спейд и той ми отправи най-сериозният поглед, с който някога ме е гледал.

— Хайде сега, Жътварке. И двамата знаем, че вися в човечеството твърде дълго. Ти просто се нуждаеш от тласък, нали?

Толкова много различни неща минаха през ума ми. Спомних си годините на детството си, криейки нарастващите си нечовешки способности, за да не разстройвам майка си. После в училище, колко не на място се чувствах претендирайки, че съм нормална, когато нищо в мен не бе нормално. И по-късно, през тийнейджърството и двайсетте си години, докато ловувах вампири използвах човечността си по-скоро като прикритие, отколкото като начина, по който се чувствах от вътре. И колко разочарована се чувствах, че съм твърде слаба, за да се справя с Грегор сама. Без елемента на изненада от двойната ми природа, винаги ще съм прекалено слаба, за да се бия със старите мега-господари вампири. Докато останех отчасти човек, щеше да е така. Но и повече от това. Ако с Боунс бяхме приключили и ситуацията с Грегор магически изчезне, ако нямаше недоволство от гулите, бих ли могла да се върна сред хората и да се преструвам на една от тях?

Не, не можех да се преструвам повече, че всички неща в мен не са там. Дори ако се отдалеча от немъртвия свят, още щях да съм повече вампир, отколкото човек. А ако нямаше да си тръгвам или да се опитвам да се преструвам, че съм човек отново, защо тогава все още се държах за сърцебиенето си? Господи, беше ли Боунс прав? Ако наистина моите дълбоко вкоренени предразсъдъци ме задържат да направя тази стъпка? Имаше много причини да се променя. Имаше ли и една, заради която да остана каквато съм?

— Ще помоля Боунс да го направи — чух се да казвам — Но най-вероятно той ще каже не.

Спейд нямаше слушалки, за да ме предпази да чуя къде отиваме. Е, вместо това ме фрасна правдоподобно, за да е сигурен, че ще спя през по-голямата част от пътуването. Спейд е господар-вампир, така че когато се събудих, главата ме болеше, мамка му.

— Трябва да се изкъпеш веднага, преди да го видиш — беше коментарът на Спейд още щом се събудих. — Още миришеш ужасно. Криспин може да откаже да ти стане създател, просто защото няма да бъде способен да те приближи достатъчно.

Мислено проклех Спейд цялостно.

Нещо хладно погали ръката ми и без да отварям очите си, знаех, че Фабиан ми даваше своята версия на съчувствено потупване по рамото. Той се предложи за това пътуване. Предполагам, че дори и призрак не може да издържи живота в замък Боклук. Най-малкото, Фабиан никога не беше коментирал миризмата ми, един от бонусите да нямаш истински нос.

— Ах, ето го — каза Спейд. — Не надничай, Грегор може да види номера на пощенската кутия в съня ти.

Толкова ми беше писнало да бъда заслепявана, където и да отидех, че ако Боунс откажеше да ми стане създател, знаех следващото място, където ще ида — право при Влад. Вече му се обадих и го попитах дали той ще пожелае да ми направи тази чест. Неговият отговор беше мигновен — да. Не знаех какво в мен е вдъхновило приятелството на Влад, но бях благодарна за него.

След още минута шофиране, колата спря.

— Остани тук — каза Спейд. — Ще съобщя за нас и после ще дойда да те взема.

— Искаш да кажеш, че ще се увериш дали той въобще ще позволи дори да си изкарам крака от тази кола — отговорих аз със затворени очи.

— Не се тревожи за това. Ще излезеш да се изкъпеш, дори ако трябва да се боря с Криспин, докато успееш да го направиш.

— Благодаря — казах.

Спейд просто затвори вратата със смях. Като най-добрия приятел на Боунс, всичката му лоялност беше за него. На Спейд не му пукаше колко трудно може да бъде това за мен, дори и без всички негови коментари за Вонящата Кат.

Отвъд колата чувах много гласове, вероятно от тези в къщата. Напрегнах се да доловя един по-специално. Трудно беше да го филтрирам над врявата. Имаше много хора тук. Където и да беше тук.

— … Криспин… — гласът на Спейд, се повиши за секунда.

— … довел си…? — чух Боунс, останалата част заглъхна веднага.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?