В капана на времето [bg]

— Не такъв восък — уверих го аз. — А ароматизиран пчелен восък. Онази жена го загря и после го намаза. Щом изстине, просто го дърпаш — смръщих се при спомена. — Ето, виж, вече е плешива като чичо ти Боб.

— Чичо Боб никога не би си причинил подобно нещо — каза строго Джейми. — Защо го направи, за бога? — Вгледа се по-внимателно в мястото, още държеше ръката ми. — Не… болеше ли… — Пак кихна. Пусна ръката ми и отстъпи бързо.

— Малко — признах аз. — Но си струва, не мислиш ли? — Вдигнах и двете си ръце като балерина и бавно се завъртях.

— За първи път от месеци се чувствам истински чиста.

— Да си е струвало ли? — Звучеше леко замаян. — Какво общо имат с чистотата оскубаните подмишници?

С малко закъснение осъзнах, че нито една шотландка, която познавах, не се обезкосмяваше. Освен това Джейми сигурно не бе имал толкова близки контакти с представителка на парижкото висше общество, за да знае, че много от тях го правят.

Внезапно осъзнах трудностите, пред които един антрополог се изправя, за да обясни обичаите на някое примитивно племе.

— По-малко мирише.

— И какво ѝ е лошото на миризмата ти? — попита той разпалено. — Поне миришеш на жена, а не на проклета цветна градина. Ти мен за какъв ме вземаш — за мъж или за пчела? Хайде, измий се, сасенак, за да мога да припаря до теб.

Взех кърпата и започнах да се сапунисвам до кръста. Мадам Лазер, козметичката на Луиз, ме беше намазала цялата с ароматно масло; надявах се да се отмие лесно. Беше ужасно да гледам как Джейми ме обикаля отдалеч като вълк плячката си.

Обърнах се да натопя кърпата в легена и казах небрежно през рамо.

— Аз си оскубах и краката.

Погледнах го крадешком. Първоначалният шок вече избледняваше в изражение на пълно объркване.

— Че краката ти не миришат на нищо! Освен ако не си газила до колене в кравешка тор.

Обърнах се, вдигнах поли и извих леко крак, за да покажа нежната извивка на прасеца.

— Така са много по-хубави. Красиви и гладки; не като на космата маймуна.

Той погледна засегнат рошавите си колене.

— Аз маймуна ли съм?

— Не ти, аз! — започвах да се ядосвам.

— Моите крака са много по-космати от твоите!

— Те трябва да са такива. Ти си мъж!

Той пое дъх, сякаш да отвърне, после го изпусна, поклати глава и промърмори нещо на келтски. Хвърли се обратно в креслото и ме загледа с присвити очи, като продължаваше да си мърмори. Реших да не моля за превод.

Докато се миех в тази меко казано напрегната атмосфера, аз реших да потърся примирие.

— Можеше да е по-зле — започнах, сапунисвайки вътрешността на бедрото си. — Луиз е махнала всичко.

Това го върна към английския, поне засега.

— Какво? Оскубала си е гърненцето с мед? — Беше толкова ужасен, че мина към нехарактерна за него вулгарност.