Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » В капана на времето [bg]
В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В капана на времето [bg]

Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Пътуване във времето... Впечатляваща съвременна героиня и пленителен романтичен герой... Изключителна смесица от история и фантазия, в която авторката, също като героинята си, показва забележителна комбинация от богато въображение и здрав разум. Диана Габалдон изтъкава вликолепна приказка с нишки от историята и митовете. 
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 362
Перейти на страницу:

Въпросът още беше в ума ми, когато Джейми ме събуди малко по-късно, като се пъхна в леглото и завря огромните си леденостудени крака в сгъвките на коленете ми.

— Не пищи така, де. Ще събудиш слугите.

— Какво, по дяволите, прави Чарлс Стюарт по покривите с маймуна? — попитах аз. — Махни тези ледени блокове от мен.

— Бил е при любовницата си — отвърна лаконично Джейми. — Добре де, стига ме рита. — Отмести краката си и ме прегърна треперещ. Аз се обърнах към него.

— Има любовница? Коя е? — Ободрена от студените пориви и от свадата, аз бързо се разбудих.

— Луиз дьо ла Тур — обясни неохотно Джейми. Носът му изглеждаше по-дълъг и по-остър от обикновено, гъстите вежди бяха сключени над него. Според шотландските католически схващания да имаш любовница беше голям грях, но всички знаеха, че кралските особи се ползват с известни привилегии в това отношение. Принцеса Луиз дьо ла Тур обаче беше омъжена. Така че, кралска особа или не, да се залюбиш с омъжена жена беше крайно неморално въпреки философията на Джаред по въпроса.

— Ха! — възкликнах доволно. — Знаех си!

— Той казва, че е влюбен в нея — докладва кратко Джейми и придърпа завивките към раменете си. — Твърди, че и тя го обича; казала му, че през последните три месеца му е напълно вярна. Ха!

— Е, историята познава подобни случаи — отвърнах развеселена. — Значи е бил при нея? Как се е озовал на покрива? Каза ли ти?

— О, да, каза ми.

Чарлс, подкрепен с няколко чашки от най-хубавия отлежал портвайн на Джейми, бил доста словоохотлив. Силата на истинската любов била подложена на сурово изпитание тази нощ заради неговата крайна неприязън към домашния ѝ любимец, една злобна маймунка, която отвръщала съответно на чувствата на Негово Височество и ги изразила повече от красноречиво. Той щракнал пръсти под носа ѝ, за да я подразни, и първо бил ухапан от маймуната, а после и от острия език на възлюбената му. Последвала яростна кавга и се стигнало дотам, че Луиз, принцеса Дьо Роан, наредила на Чарлс да я освободи от присъствието си. Той от своя страна отвърнал, че изгаря от желание да си отиде и никога, това го подчертал драматично пред Джейми, да не се върне.

Оттеглянето на принца обаче било значително затруднено от ранното завръщане на съпруга на принцесата, който се бил настанил във фоайето с бутилка бренди.

— И така — усмихна се неволно Джейми, — той не можел да остане при жената, но и не можел да излезе през вратата, затова вдигнал прозореца и изскочил на покрива. Почти стигнал до улицата по улуците, когато се появила нощната стража и трябвало да се катери пак нагоре. Известно време пълзял по хлъзгавите плочи около комините, докато не се сетил, че ние живеем само през три къщи, а покривите са достатъчно близо един до друг, за да ги прескача.

— Хм. — Усещах как топлината се завръща в пръстите на краката ми. — С каретата ли го изпрати?

— Не, взе един кон от конюшнята.

— Ако е пил от портвайна на Джаред, дано успее да се добере до Монмартър. Доста е далече.

— Без съмнение ще е студено и мокро пътуване — отвърна Джейми самодоволно като човек, сгушен в топло легло до законната си съпруга. Духна свещта и ме прегърна.

— Впрочем, да му е за урок — прошепна. — Един мъж трябва да се ожени.

*  *  *

Слугите ставаха призори, лъскаха приборите и чистеха за вечерята с мосю Дюверне този ден.

— Не знам защо си правят труда — казах на Джейми. Лежах със затворени очи и слушах суматохата долу. — Трябва само да позабършат шахматната дъска и да извадят бутилка бренди. Той няма да забележи нищо друго.

Той се засмя и ме целуна за довиждане.

— Нека работят. Ще трябва да хапна добре, ако искам да го победя отново. — Потупа ме по рамото. — Отивам в склада, сасенак; ще се прибера навреме, за да се облека за вечерята.

Докато се чудех какво да правя, за да не се пречкам на слугите, най-сетне реших да накарам един лакей да ме придружи до дома на Дьо Роан. Вероятно Луиз имаше нужда от утеха след свадата през нощта. Повтарях си скромно, че изобщо не съм водена от най-вулгарно любопитство.

*  *  *

Когато се върнах късно следобед, открих Джейми в едно кресло близо до прозореца. Беше вдигнал крака на масата с разтворена яка и рошава коса и четеше някакви документи. Вдигна очи и се усмихна широко.

— Сасенак! Ето те най-после! — Свали дългите си крака от масата и дойде да ме прегърне. Зарови лице в косата ми, после се отдръпна и кихна. Пак кихна, отдръпна се и бръкна в ръкава си за носна кърпа.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 362
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)