В капана на времето [bg]

— Може ли да представя съпругата си на Ваше Височество? Клеър, лейди Брох Туарах. Клеър, това е Негово Височество принц Чарлс, син на крал Джеймс.

— О, да. Така и предположих. Е, добър вечер, Ваше Височество — кимнах елегантно и придърпах завивката към себе си. Предположих, че при дадените обстоятелства мога да пренебрегна донякъде етикета.

Принцът се възползва от момента да закопчае панталоните си и ми кимна царствено.

— Удоволствието е мое, мадам — поклони се отново, още по-изискано. Изправи се и започна да върти шапката в ръцете си, явно мислеше как да продължи. Джейми седеше бос и само по риза до него и току ме поглеждаше, също изгубил дар слово.

— Е… — наруших аз тишината. — Неприятност ли ви се случи, Ваше Височество? — Кимнах към кърпичката на ръката му и той я погледна, сякаш едва сега я виждаше.

— Да… а… не… всъщност… нищо особено, милейди. — Изчерви се силно. Държеше се странно, смутен и ядосан едновременно. Видях, че кървавото петно расте, затова станах от леглото и посегнах към халата си.

— Най-добре да го погледна.

Раната, показана ми с известна неохота от принца, не беше сериозна, но бе необичайна.

— Прилича на ухапване от животно — казах смаяно, докато попивах малкия полукръг от дупчици между палеца и показалеца. Принц Чарлс се намръщи, щом стиснах плътта около раната, за да я почистя от кръвта, преди да я превържа.

— Да. Ухапа ме маймуна. Отвратителен проскубан звяр! — избухна той. — Казах ѝ да я изхвърли. Без съмнение е заразна!

Взех сандъчето си с лекарства и започнах да мажа раната с мехлем.

— Не мисля, че трябва да се безпокоите. Стига да не е бясна, разбира се.

— Бясна ли? — Принцът пребледня. — Мислите ли, че е възможно? — Явно нямаше представа какво точно означава „бяс”, но не искаше да си има работа с него.

— Всичко е възможно — отвърнах жизнерадостно. След изненадата от внезапната му поява в главата ми покълваше мисълта, че в дългосрочен план за всички ще е много по-добре, ако този младеж угасне кротко от някое скоротечно и смъртоносно заболяване. Все пак не можах да се насиля да му пожелая гангрена или бяс, затова превързах старателно ръката му с чиста марля.

Той се усмихна, поклони се отново и изрази благодарността си на смесица от френски и италиански. Все още пламенно извинявайки се за ненавременната си визита, той бе отвлечен от Джейми, вече с килт, за питие на долния етаж.

Студът се просмука през халата ми, затова се върнах в леглото и се завих до брадичката. Значи това беше принц Чарлс? Да, хубавец. Изглеждаше доста млад — много по-млад от Джейми, макар че той беше само с година-две по-голям. Негово Височество имаше очарователни обноски и излъчваше царственост въпреки раздърпаните дрехи. Това достатъчно ли беше да го отведе в Шотландия, начело на армия? Докато размишлявах, се зачудих какво точно е правил наследникът на шотландския трон по парижките покриви посред нощ, и то ухапан от маймуна.