Синовете на Спарта [bg]

Кир видя, че гърците тръгват, и ги благослови. Гледаше ги как се отделят от редиците зад него, но после стисна зъби, когато видя, че не завиват както беше наредил. Позицията на брат му беше далече наляво, а те вървяха напред, сякаш Клеарх не беше разбрал заповедта. Кир стисна копието си, а конят му изпръхтя и започна да рови пясъка, усетил раздразнението му.

Реката проблясваше отдясно под лъчите на изгряващото слънце. Кир разбираше, че Клеарх не иска да бъде заобиколен от толкова многоброен враг, но той беше престолонаследникът. Ако брат му паднеше, Кир на мига щеше да командва цялото бойно поле.

Продължаваше да гледа как гърците продължават да напредват към имперското множество, сякаш те са нападателите. Все едно момче с пръчка е решило да атакува цял полк. Кир преглътна с мъка — в гърлото му беше заседнала бучка. Гърците не бяха отказали и не бяха побягнали при заповедта му. Не можеше да понесе да гледа как ги унищожават.

— Сигнал за настъпление! Общо настъпление. Спокойно! Напред срещу врага!

По редиците зареваха тръби и персийските полкове се люшнаха напред — черни карета, които изглеждаха нищожни в сравнение с онези срещу тях. Въпреки това те също бяха набрали кураж. Кир зае мястото си в челните редици в центъра, макар да знаеше, че брат му няма да има срещу кого да се изправи, когато войските се срещнат — толкова голяма бе разликата в числеността им. Единственият шанс на Кир беше да обърне хода на битката или да помете със силния си десен фланг слабия ляв на врага. Погледна напред и видя, че знамената се приближават и стават все по-ясно различими. Между двете войски вече имаше само осемстотин крачки и стрелците и пелтастите започнаха да разкършват ръце и рамене, готови да атакуват, докато всички останали, които трябваше да издържат дъжда стрели и камъни, приготвяха щитове и се молеха да не бъдат поразени.

Кир затаи дъх, когато видя редиците около брат си. Цар Артаксеркс не се виждаше, скрит от движещия се параван от войници и колесници. Знамената му със златния орел на Ахеменидите се развяваха на група от лявата страна на принца. Кир вдигна своя сокол като предизвикателство. Една от двете птици щеше да падне.