Колелото на Осхайм [bg]

Десет минути виещите мъртъвци се хвърляха с цялата си тежест срещу Апанската порта и всяко пукане и трещене на дървото сякаш сграбчваше вътрешностите ми със студен юмрук и ги усукваше. Личът сновеше насам-натам, скриваше се под барбикана и пак се показваше, пращайки вълни от дива ярост срещу портата. Чух как дървото се цепи и прехапах устна, за да не добавя и собствения си вой на отчаяние към врявата.

— Огънят се разгоря добре. — Дарин се задави с дима, сякаш за да докаже думите си. Аз бях вперил очи в гърбовете на настъпващите мъртъвци, но сега хвърлих поглед към външния град и видях, че е прав. Горните половини на няколко къщи в близост до стените бяха рухнали и огнени стълбове се издигаха с рев към небето, по-високо от самите стени, изпълвайки въздуха с рой искри. Из целия външен град пламъците прескачаха от покрив на покрив, гонеха се по оградите, лижеха вратите. Навсякъде мъртвите стояха опърлени и покрити с мехури, някои с изгорели коси и дрехи. Можех да видя останките на други, сгърчени сред разрастващия се пожар. За миг се сетих за татко на кладата му.

Закашлях се и притиснах с длани парещите си очи.

— Те се движат!

Личът се понесе през мъртвешките редици, зарязвайки щурма на портата. Огънят беше лишил врага от лукса на времето. Един генерал навярно би се оттеглил в близките ферми и би изчакал в маслиновите горички, за да се върне след ден, но предположих, че мъртъвците и духовете действат по-скоро стихийно, отколкото стратегически. Това, което знаех за самия Мъртъв крал, а то бе ужасно малко, го описваше не като тактик, а като унищожителна сила, несъзнателно направлявана от машинациите на Синята дама.

Мъртвите не се оттеглиха, нито пък личът се опита да избегне пламъците — вместо това се отдалечи покрай стените, сякаш търсеше слабо място.

На двеста крачки на изток мъртвите, които по-рано стояха като на бдение пред стената, сега живнаха и се заеха да дращят с голи ръце по основата на една кула, разположена толкова близо, че един човек върху нея би могъл да метне копие по часовоите с добър шанс да ги улучи.

Бях посетил същата тази сграда преди броени дни — беше водонапорна кула, снабдяваща добре обзаведените домове на няколко търговци, които можеха да си позволят да живеят в рамките на града, макар и в не толкова величествени имения. Кулата също така осигуряваше вода за една просперираща ковачница, която обслужваше нуждите на множество майстори на колела и каруци и доставчици на провизии с магазини на Апанския път току след излизането му от портите.

Бях се учудил как баба е разрешила да вдигнат кула толкова близо до стените въпреки често повтаряните ѝ заплахи да сравни със земята предградията и при най-слабия намек за война. Оказа се, че разрешението е било дадено с мисълта, че сградата е предвидена да падне. Стената ѝ се крепеше от яки дървени подпори и без тях кулата щеше да се сгромоляса. Вместо да осигури платформа, от която вражеските стрелци да прочистят стените ни, тя беше смъртоносен капан. Обстрелът на подпорите с железни копия от скорпион щеше да я събори, убивайки всеки враг в нея и, дай боже, немалко от тези наоколо.