Тихият палач [bg]

30.

Докато се качвахме с асансьора, сблъсъкът на първия етаж отекваше у нас. Опитах се да заглуша вътрешния си глас, но не успях. Не съм песимист, но не съм и прекален оптимист.

Презрението към федералните непрекъснато кипеше, клокочеше като вряща в тенджера вода. Не беше на приливи и отливи като в началото на кариерата ми. Сега вече беше хронично. Абсолютната власт бе развалила агентите, а липсата на проверки и баланс беше пълна. Човек нямаше къде да отиде освен при медиите, но полицаите като тези, които току-що бяхме срещнали, не можеха да го направят без разрешение от началниците, а те пък никога нямаше да им го дадат.

— Терористите печелят точки, когато вдъхновяват хората да действат нечестно, да злоупотребяват с това, което са се клели да защитават. — Гледах как етажите бавно се нижат покрай нас. — Всичко започна с 11 септември и набира инерция. Правителството ни шпионира и лъже. Тези, на които се доверяваме да служат на закона и да го прилагат, го използват в собствен интерес.

— Не всички го правим.

— Вероятно го правим. Но не агресивно и непрекъснато.

— Без наблюдение на случващото се в киберпространството няма никакъв начин да предвидим коя ще е следващата катастрофа — каза Бентън и аз си спомних какво бе споделил Бригс за разузнавателната информация, събирана от ЦРУ, вероятно от шпиони в Русия. Пари, наркотици и бандити нахлуваха в страната.

— Опитваме се да преодоляваме препятствията — добави Бентън.

— Както прави Луси.

— Налага се да танцуваме. Можем да научим нещо от Лео Ганц.

— Какво? Как да лъжем?

— Той танцува много внимателно, мотивиран от желанието си да остане жив, да избегне опасността, която е съвсем реална, но за момента няма лице.

— Казваш го, все едно имаш факти, с които да подкрепиш твърденията си.

Вратите се отвориха и ние слязохме от асансьора.

— Изглежда, Лео сам се е поставил в опасност, като е писал в туитър, търсейки внимание — казах аз.

— Търсил е внимание, но не по обичайните причини. А за да предизвика омраза и е успял — отвърна Бентън. — Особено в определени среди, които аплодират предполагаемото убийство, което уж е извършил.

Под „определени среди“ той имаше предвид антимюсюлмански настроените хора и точно там беше иронията. Джамал Нари погрешно бе сметнат за мюсюлманин, който има връзки с терористи, а нито едно от двете не беше вярно. Той беше бивш хероинов наркоман, който бе станал контрабандист на дрога. Беше талантлив китарист, който вече не свиреше по разбираеми причини. Объркан учител с пиърсинг на пениса и стари белези от заиграване с дрогата. Изобщо не си заслужаваше омразата. Животът му беше тъжен банален кошмар, а Нари бе заложник на собствените си демони. Той не бе умрял внезапно тази сутрин, той бе вървял към този край.