Гробовни тайни [bg]

Тя загубила съзнание и на сутринта чистачката я намерила полуадекватна. Предварителните тестове, направени от криминалистите, напълно потвърждаваха думите й. Отпечатъци от пръстите на Монк имало навсякъде из къщата, а ДНК анализът на храчката на пода показал, че тя е била оставена от психопата. Фактът, че се бе изплюл, не можеше да се тълкува по друг начин, освен като израз на презрение. Монк не бе положил никакви усилия да заличи следите си.

Вече не му пукаше.

Тези събития нямаха нищо общо със Софи, но беше факт, че някой е позвънил в къщата й, без да каже и дума. Обаждането е било от обществен телефон в покрайнините на Принстаун, малко градче насред тресавището. Наблизо се намираше и затворът в Дартмур, в който Монк беше излежал първите години от присъдата си. Може би беше чисто съвпадение, но имаше и друга, по-вероятна причина той да избере това място.

Близо до града се намираше една стара калаена мина.

Според доклада на екипа от пещерняци, който я бе проучил, тя бе наводнена и непроходима след последните дъждове, също като онази при Черната скала. Въпреки това галерията трябваше да бъде проверена.

— Няма да се изненадам, ако онова копеле нарочно се е обадило от това място, защото така ще ни загуби времето. Веднъж вече ни изигра, като ни накара да търсим гробовете из тресавището, значи не е толкова глупав, колкото изглежда — поясни Роупър. — Няма толкова много места, където да се скрие, и сега, след като знаем какво си е наумил, няма голям шанс. Въпрос на време е да го заловим. Проблемът е какви поражения може да нанесе преди това.

Именно това беше истинската причина за посещението му. След случилото се с Уейнрайт полицията бе приела сериозно опита на Монк да се свърже със Софи. Толкова сериозно, че Симс бе уредил да я преместят на защитено място. Или може би по-точната дума беше „наредил“.

От този момент нататък разговорът не тръгна никак добре.

— Не го правим за забавление — настояваше Роупър. — Правим го за ваше добро.

— Благодаря, но мога сама да преценя кое е за мое добро. Няма да отида да живея в някоя мърлява къща само защото… заради едно обаждане, за което дори не знаете със сигурност, че е от Монк. Това тук е моят дом!

— Което не попречи някой да нахлуе в него преди няколко дни и да те просне в безсъзнание, нали? — попита подигравателно Роупър. — Предполагам, че все така не си спомняш нищо, нали?

Софи неволно вдигна ръка към синината на лицето си, след това се усети и я свали.

— Мислите ли, че нямаше да ви съобщя, ако си спомнях нещо? Както и да е, това няма нищо общо с Монк. От полицията ми казаха, че става въпрос за кражба.

— Да, само че не си спомням да си съобщила, че е откраднато нещо.

— Вкъщи имаше малко пари и няколко евтини бижута. Реших, че не си заслужава да съобщавам за тях.

Това бе новина и за мен — до този момент не бе споменала, че нещо липсва. Роупър я изгледа внимателно.