Лятото на ангелите [bg]

— Ава — казва Уотс спокойно и застава в подножието на леглото. — Знаеше ли, че си бременна?

— Ами да — отвръща момичето любезно, но озадачено.

Това не е отговорът, който агентката очаква, но тя се владее твърде добре, за да й проличи.

— Знаеш ли кой е бащата, Ава?

— Татко ми.

El mundo està еn Guerra. Роr lo que solo hay que dejar que se queme[43].

— От години моля нашите за сестричка — продължава момичето, без да забелязва внимателно прикритата реакция у всички ни. — Мама каза, че е пострадала при раждането ми и не може да носи повече деца в корема си, затова го правя аз… — широката й усмивка леко се смалява, когато не казваме нито дума. — Какво не е наред?

— Майка ти е знаела?

— Идеята беше нейна, но наистина много зарадва татко. Той ни наричаше „неговите умни момичета“. Какво е станало? — пита Ава отново и започва видимо да се притеснява.

Холмс накланя телефона си към мен, на екрана грее ново съобщение от Миньоне.

Родителите са мъртви. Празно място показва, че е присъствал само убиецът. Опаковки от тиленол в стаята на момичето.

— Ава, пиеш ли нещо, което ти помага да спиш?

Тя кима внимателно.

— Отглеждането на бебе е уморително. Мама казва, че трябва добре да се наспивам, така че и двете със сестра ми да сме здрави. Проверила е препарата.

Значи, ако бременно дете приема доза сънотворни като за възрастен, убийцата вероятно не е успяла да я събуди дотолкова, че да осъзнае какво става.

— Защо всички сте толкова…

— Ава, онова, което са направили родителите ти… е незаконно, миличка, и не е здравословно.

— Не, мама ми даваше всички нужни витамини и хапчета! Добре съм.

Уотс се споглежда с Нанси, която се навежда напред в стола си.

— Все едно какво пиеш, как се храниш или спиш, Ава, тялото ти не е подготвено за всичко, което бременността и раждането на детето изискват. С напредване на бременността ще възникнат много опасности. И когато агент Уотс казва, че е незаконно… по закон нямаш право да се съгласяваш на нищо подобно, докато не пораснеш. А да ти го причини родител…

— Не — възразява Ава и гушва мечетата здраво. — Родителите ми ме обичат и сме наистина щастливи. Не правим нищо грешно!

Холмс изглежда изтощена. Без съмнение, жонглира и с други случаи освен този, което означава, че вероятно от седмици не е успявала да се наспи както трябва.

Пресичам стаята, за да застана между Уотс и Нанси.

— Ава, спомняш ли си как се озова в болницата?

При този въпрос тя се мръщи и прокарва притеснено пръсти по шумолящия ореол на едното от мечетата. Поразително сходно е с четене на молитва с броеница и едва се сдържам да не затворя очи при тази гледка, при спомена за наниза метал и стъкло, увит около дланта на майка ми.

— Всъщност не — казва момичето накрая. — Понякога заспивам пред телевизора. Татко ме занася в леглото.