Лятото на ангелите [bg]

— Ами да — съгласявам се след минута. — Имаме копия на няколко от физическите досиета.

— Тогава защо приемаме, че дигиталните досиета са единствените, които убиецът проверява? Има цяла зала с картотека…

Нямам телефона на Смитовците, така че пращам на Кас съобщение и тя отговаря с обещание да ги накара да се поразровят.

А после, след час, се обажда на номера в заседателната зала и настоява да я пуснем на високоговорител.

— Стърлинг, ти си проклет гений! — обявява тя.

— Ама разбира се — съгласява се партньорката ни, без да й мигне окото. — Този път по каква причина?

— Понеже от залата с архива липсват досиета. Администраторът трябва да обиколи от чекмедже на чекмедже, за да свери досиетата с таблиците си и онова, което е било изписано по законен начин, но от проверените досега липсват три.

— На Ава?

— Не, тук е, но не е на съвсем правилното място. Някой го е извадил и после го е прибрал не където трябва. Всички деца, с които се срещнахме, са налични.

— Кой е докладвал семейство Ливайн на „Закрила на детето“? — питам.

— Съседка. Оградата между двете къщи е с метална мрежа и тя видяла Ава в басейна. По бански.

А с бански този изпъкнал корем буквално ще се набива на очи.

— На какъв етап е бременността й? Вече знаем ли?

— Ава не е сигурна, но и бездруго е имала мензис само веднъж. Няма база за пресмятане. Гинекологът предполага, че ембрионът е на осемнайсет седмици.

Четири месеца и половина. Боже господи!

— Доведоха Глория в участъка за разпит, а съдия току-що разписа заповед за обиск на дома и колата й. Ако онези липсващи досиета са в нея…

— Ами ако не са?

— Тогава ще помолим да разширят заповедта и за другите чиновници и администратори. Ще те държа в течение.

Взираме се в телефонната централа в средата на масата. След малко питам:

— Някой знае ли къде ми е колата?

Едисън сумти, Стърлинг се усмихва.

— Тук е, в гаража — съобщава ми тя. — Май на четвърто ниво.

— Благодаря.

Няколко часа по-късно, когато се приготвям за излизане, Стърлинг тръгва след мен. Тихичко пита:

— Искаш ли да ти бъда доверен шофьор?

— Не излизам да се напия.

— Не, но предполагам, че има нещо общо с посетителката ти сутринта, а и изглеждаше като човек, на когото са му казали, че го преследва клоун убиец.

— Клоун уб… Какво?

— Раздрусва те емоционално. И е нещо, с което така или иначе трябва да се срещнеш, нали? Питам дали мога да ти бъда доверен шофьор, понеже когато си в разгара на емоциите, шофирането е гадно. И е трудно.

— Кой ти беше доверен шофьор, когато скъсахте с онзи идиот, годеника ти?