Отровни думи [bg]

— Какво има?

Главният инспектор не отговори. Всички в стаята притихнаха. Гамаш отново обхвана с поглед къщурката, защото не можеше да повярва на очите си. Толкова бе изненадан, че стисна очи и пак ги отвори.

— Какво има? — повтори заместникът му.

— Внимавай с това — предупреди Гамаш младия полицай Моран, който бе в кухнята и държеше една от чашите.

— Разбира се — отвърна младежът, но се зачуди защо началникът внезапно бе сметнал за необходимо да каже това.

— Би ли ми я подал, моля?

Моран връчи чашата на Гамаш и той я приближи към една от газените лампи. Меката светлина му показа онова, което очакваше да види, но никога не бе предполагал, че ще докосва. Оловен кристал, ръчно гравиран от незнаен майстор. Не можеше да различи знака на дъното на чашата, а дори да можеше, нямаше да го разбере. Не беше експерт. Но разбираше достатъчно, за да осъзнае, че държи безценна реликва.

Беше извънредно старинно, дори древно стъкло, изработено по технология, която бе забравена от столетия. Главният инспектор внимателно остави чашата и погледна към кухнята. На откритите дървени полици бяха подредени поне още десет чаши с различни размери, но с еднакъв античен произход. Докато хората от екипа му стояха и наблюдаваха, Арман Гамаш обиколи рафтовете, като вземаше и разглеждаше една по една чинии, чаши, лъжици и вилици. После застана пред съседната стена и се взря в окачените на нея ковьори. Наведе се да види по-отблизо килимите, като повдигаше ръбовете им, а накрая, сякаш почти се боеше от това, което ще открие, се спря пред етажерките с книги.

— Какво има, patron? — приближи се Бовоар.

— Това не е просто колиба, Жан Ги. А музей. Всеки предмет е безценна антика.

— Шегувате се! — възкликна невярващо Моран и предпазливо остави каната с форма на кон, която бе хванал.

„Кой ли е бил този мъж — зачуди се Гамаш. — Защо е решил да живее далече от всякакви хора?“

Три за общуване.

„Той не е искал да общува. От какво ли се е страхувал?“ Само страхът можеше да прогони някого толкова далече от човешка компания. Дали бе вманиачен на тема оцеляване, както бяха предположили? Гамаш се съмняваше да е така. Предметите в колибата не подсказваха нищо подобно. Нямаше пушки, пистолети или други оръжия. Нямаше списания със статии за апокалипсиса или книжлета, които разкриваха злокобни конспирации.

Човекът бе взел със себе си в гората деликатен оловен кристал.

Главният инспектор се обърна към книгите. Взираше се в тях, без да смее да ги докосне.

— Взехте ли отпечатъци от библиотеката?

— Да — потвърди Моран. — Отворих няколко тома, за да видя дали са надписани, но не намерих нищо полезно. Различни имена във всяка книга. Очевидно са стари.

— Очевидно — прошепна Гамаш на себе си.

Сведе поглед към томчето, което все още държеше, „Уолдън или Живот в гората“. Отвори на страницата, където бе поставен разделителят, и прочете: „Отидох в гората, защото исках да живея по своя воля, да виждам само същината на живота и да се опитам да извлека всичко от нея, та когато удари часът ми, да не се окаже, че изобщо не съм живял.“