Колекционери на смърт [bg]

До леглото стоеше квадратна масичка с плот от черен мрамор. Старецът внезапно се поизправи и се обърна към нас, като провеси от леглото босите си крака.

— Les oreillers! — каза, без да откъсва поглед от двама ни с Данбъри. Сестра му се приближи и нагласи възглавниците зад гърба му.

— Les pantoufles! — нареди той, госпожица Мими коленичи и му обу кафяви кожени пантофи.

— Vin! — беше следващата му команда.

Сестра му извади иззад натрупаните платна бутилка червено вино и чаша.

— Trois verres! — сопна се той.

Мими се изчерви и извади още две чаши. Докато наливаше виното, разгледах масичката, отрупана с какво ли не — коркова тапа, солница, капачка от бутилка, няколко разноцветни седефени копчета, напръстник, бяло перо, обица и така нататък. Всеки предмет отстоеше на еднакво разстояние от другия, сякаш някой се беше опитал да внесе порядък. На края на масичката стоеше керамичен пепелник, в който беше сложена лула, изработена от дървесен корен.

Старецът посочи лулата, гневно заговори на сестра си. Тя потръпна от отвращение, остави чашите, захапа мундщука, драсна клечка кибрит и запали лулата. Дръпна няколко пъти, после доближи лулата до носа на Бадение. Той дълбоко вдъхна гъстия сивкав дим и възкликна:

— Ah, l’odeur de ciel!

Мими остави лулата в пепелника, изгледа ни накриво, врътна се и излезе, последвана от облак дим. Забелязах, че старецът се взира в масичката, проследих погледа му — паяче, вероятно замаяно от пушека, прекосяваше мраморния плот. Добра се до ръба и се скри от очите ни.

Усмихнах се на ексцентричния дядка:

— Здрасти, Марсел.

Той равнодушно се втренчи в мен, после посочи масичката и каза нещо.

Данбъри преведе:

— Иска да играе.

Отново разгледах боклуците върху мраморния плот, помъчих се да разгадая предназначението им. Бадение отпи от виното си и се поусмихна, явно доволен от объркването ми.

— Извинете, не разбирам — избърборих.

Той повдигна вежда. Пак се втренчих в масичката, опитах се да си спомня нещо, което ми убягваше. След няколко секунди ми просветна.

— Иска да играем шах — казах. — Дюшам се отказал от рисуването, когато бил на върха на славата си, и започнал да изучава шахмата. Твърдял, че тази игра е единственото истинско изкуство.

— Само не ми казвай, че масичката е… неговата шахматна дъска — промърмори Данбъри.

Старецът кимна към плота, вдигна ръка, сякаш ни благославяше:

— Echecs!

— Може да не знам френски, но тази дума я разбирам — прошепнах. — Предположението ти е правилно.

Бадение отново заговори, после намигна на Данбъри. Тя мрачно се усмихна и преведе:

— Каза, че ако го победиш, ще разговаря с нас. Загубиш ли, ще си подремне.

Погледнах стареца. Внимателно ме наблюдаваше и загадъчно се усмихваше.

Наведох се над масичката и побутнах напред напръстника.