![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Echec!
— Проклетата капачка — измърморих. — Не предвидих този ход.
Данбъри се обърна към вратата и наостри уши:
— Чувам стъпки. Госпожицата се връща.
Попитай го за името на жената! Много е важно!
Преди тя да отвори уста, госпожица Мими влезе, по-точно нахлу като разярена амазонка. Хвана ни под ръка и с изненадваща сила ни повлече към вратата. Масичката се преобърна, виното се разплиска на пода. Данбъри извика:
— Как се казваше онази жена? Жената на Хекскамп?
Ала Бадение се взираше в пода, може би планираше следващата партия шах. Гневната Мими ни изведе в преддверието. Вратата на стаичката се тресна, звукът беше като внезапен изстрел. Госпожицата посочи с пръст входната врата:
— Вън!
— Последен въпрос, una questionne — примолих се, ала лицето й остана безизразно като маска. Тя отвори вратата и отсече:
— Non!
— Била си там, нали? — възкликнах. — В академията. Сигурен съм, че по един или друг начин винаги си се грижила за брат си!
Данбъри преведе. Госпожица Бадение се втренчи в мен. Видях страх в очите й.
— Била си там, Мими — продължих настойчиво. — Изражението ти те издаде. Кажи й истината, Данбъри. Прекосили сме океана, защото някой избива хора и не знаем причината…
Ала вратата на апартамента се хлопна. Сградата утихна като гробница.
— Мисля, че вече не сме желани тук — промълви Данбъри.
Бавно тръгнахме по коридора. Джуджето, което управляваше асансьора, беше изчезнало. На столчето му беше оставена книжна кесия. Отворих я — вътре имаше кроасан и бяла балетна пантофка. След няколко колебливи опита (и едно стремглаво спускане надолу) някак си принудих асансьора да ни свали до партера.
Излязохме на улицата.
— А сега накъде, Данбъри? — попитах.
— Трябва да се срещнеш с местните ченгета, за да оправдаеш парите за пътуването.
Свих рамене:
— Защо не? Плакет ще бъде доволен, също и счетоводителите. И без това нямаме друга работа.
Тя извади бележника си, прегледа записките и вдигна ръка; след секунди пред нас спря такси.
Трийсет и осма глава
Предохранителните мерки в полицейския участък бяха много стриктни. Взеха ни документите, наредиха ни да седнем на малка скамейка в коридора и да не мърдаме от там. Подчинихме се. Любопитно се огледах и забелязах, че атмосферата не е много по-различна от тази в американски полицейски участък. Погледът ми случайно попадна на едър мъжага с прошарена коса, който се беше облегнал на една колона и намръщено ни наблюдаваше. Извърнах очи, облегнах глава на сключените си пръсти и се загледах в представлението. След малко някакъв шишкав полицай каза на Данбъри, че нейният познат не е на работа и трябва да напуснем.
Поведе ни към вратата, без да обръща внимание на протестите на спътницата ми. Тъкмо когато си мислех, че прогонването ни е неизбежно (интересно от колко места можеха да ни изритат в разстояние на един ден), някой грубо извика на придружителя ни и той изчезна яко дим.
Обърнах се и видях човека, който преди малко ни наблюдаваше. Направи ни знак да го последваме и ни заведе в малък кабинет с остъклени стени; бюрото беше затрупано с папки и документация. Непознатият седна, кимна към двата стола, после се обърна към мен:
— Вие сте жандар… полицай, нали?
Изненадах се:
— Как познахте?
— Наблюдавах ви, когато влязохте. Огледахте се и сякаш се почувствахте в свои води. Малцина се отпускат, докато се намират в полицейски участък — закоравелите престъпници и ченгетата, разбира се.
— Защо мислите, че не сме закоравели престъпници, крадци на бижута или нещо подобно?
Онзи се поколеба, сякаш търсеше най-точната английска дума, после отвърна:
— Видях непресторената ви усмивка. Престъпниците не умеят да се усмихват — очите им никога не са в синхрон с устните. Животът, прекаран в безчестие, първо открадва усмивката. — Той кимна към Данбъри и добави: — Освен това престъпниците обикновено не се движат в толкова очарователна компания.
— Кой сте вие, сър? — попитах.
Оказа се, че едрият мъжага е заместник-инспектор Бернар Латрел с което се обясняваше защо най-ненадейно бяхме допуснати в този кабинет. След като се представихме, започнах с най-важното:
— Ще ви разкажем много странна история, инспектор Латрел. Но първо за контрабандата.