Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще се върне след десет минути — предупреди ме Данбъри. — Побързай.
Домакинът пренареди „фигурите“, добави тирбушон и черупка от охлюв. Увери се, че под плота няма друг паяк, направи ход с бялото перо. Преместих срещу него моето кабарче. Старецът изсумтя.
— Не го ядосвай. Загуби партията, но играй поне няколко минути.
— Задавай му въпроси — наредих. — И му налей още вино.
Старецът наостри уши:
— Vin? — Очите му заблестяха, когато Данбъри отново напълни чашата му. Почука с пръст по стъклото, ухили се, каза нещо.
— Мамка му! — изпъшка тя.
— Какво?
— Иска да пуша гадната лула.
— Направи го. Бас държа, че в скаутската организация не са ви учили как да палите лула, но сигурно ще се справиш.
Данбъри с отвращение захапа мундщука, драсна клечка кибрит, неволно вдъхна дима, задави се, потекоха й сълзи.
— Райски аромат, друг път! — изпъшка. — Вкусът е като на препечена фъшкия. — Когато тютюнът се разпали, тя доближи лулата до лицето на Бадение, който жадно вдиша дима и блажено въздъхна:
— Ah, l’odeur de ciel!
Продължихме партията шах. Докато се опитвахме взаимно да се надхитрим, Данбъри непрекъснато разпитваше противника ми и бързо превеждаше отговорите му. Изчакваше, докато старецът обмисляше следващия си ход, после пак подхващаше разпита; издебваше той да ми вземе фигура и му задаваше най-трудните въпроси, защото тъкмо тогава ставаше най-словоохотлив. Накратко, с безпогрешната си интуиция на репортер беше избрала най-правилната стратегия.
Слушах я, формулирах моите въпроси и същевременно се опитвах да не загубя прекалено бързо, преди да сме стигнали до най-важните отговори. По едно време ми хрумна, че с нея сме в състоянието, което понякога изпадахме двамата с Хари — предугаждахме мислите си, всеки от нас предварително знаеше как ще реагира другият.
Направих ход с капачка за химикалка, Данбъри продължи да превежда:
— Според него творбите на Хекскамп се характеризирали с примитивна жизненост, ала не притежавал талант за живописец. От него щяло да излезе само добър илюстратор, обаче не осъзнавал истината и твърдял, че всички, които го критикуват, му завиждат за дарбата.
Бадение плени капачката ми с неговата солница. Данбъри неуморно превеждаше:
— Мислел се за плейбой. Но и в това отношение се самозаблуждавал. Бил… ъъъ…
Старецът се изкиска, като забеляза смущението й, с палеца и показалеца си направи окръжност, пъхна в нея другия си показалец. Пискливо се изкикоти, обясни нещо.
— Превеждай, Данбъри!
— Хекскамп бил роб на… ъъъ… оная си работа. Обичал да се представя като голям мъжкар, но в действителност му харесвало жените да го командват.
— Откъде Бадение знае тези подробности?
Тя преведе, старецът каза няколко думи, една от които беше „парии“, няколко пъти сви и разтвори пръсти.
— В Париж всички клюкарстват, така ли? — подхвърлих колебливо.
Данбъри се ухили:
— Брей, започваш да разбираш френски!
Бадение направи ход с кутийка кибрит, заместваща коня, препречих му пътя с моята пипета. Той прошепна „merde“, взе пипетата с неговата тапа и произнесе още няколко изречения.
— Казва, че чарът и красивото лице на Хекскамп привличали жените както пламъкът привлича нощните пеперуди. И също като пеперудите жените винаги изгаряли.
— Хекскамп ли е бил виновникът? — попитах.
— Vin! — пискливо изрече дядката.
Данбъри пъргаво изтича да вземе бутилката и напълни чашата му, без да престане да превежда.
— Не. Друга жена. Позволявала на новодошлите да останат няколко дни, колкото той да се позабавлява с тях, после ги прогонвала. Хекскамп изцяло бил под властта й, готов бил да изгори в огъня й. Тя ту го ласкаела, ту го отблъсквала, с което още повече разпалвала страстта му… — Данбъри се вцепени, наклони глава: — Асансьорът се качва. Мими се връща, макар че още не са изминали десет минути.
— Може би при метричната система минутите са по-къси. Попитай го коя е била тази жена.
„Фигурите“ ми бързо изчезваха. Старецът продължаваше да отговаря на въпросите на Данбъри, а тя да превежда:
— Била от обкръжението на Хекскамп. Повечето негови приятелки (и малцината му приятели) били от студентските среди, други — обичайните парижки бездомници. Идвали като цигански табуни, гледали да откраднат каквото могат и се разпръсвали като сухи есенни листа.
— Как се е казвала?
Парирах противника си, като спрях неговото парченце хляб с моето стъкло от ръчен часовник. Той изсумтя, мълниеносно премести от другия край на масичката капачка за бутилка и я пусна върху стъклото. Закиска се пискливо, размаха показалеца си, изкривен от ревматизма, и възкликна: