Колекционери на смърт [bg]

Слушах я, формулирах моите въпроси и същевременно се опитвах да не загубя прекалено бързо, преди да сме стигнали до най-важните отговори. По едно време ми хрумна, че с нея сме в състоянието, което понякога изпадахме двамата с Хари — предугаждахме мислите си, всеки от нас предварително знаеше как ще реагира другият.

Направих ход с капачка за химикалка, Данбъри продължи да превежда:

— Според него творбите на Хекскамп се характеризирали с примитивна жизненост, ала не притежавал талант за живописец. От него щяло да излезе само добър илюстратор, обаче не осъзнавал истината и твърдял, че всички, които го критикуват, му завиждат за дарбата.

Бадение плени капачката ми с неговата солница. Данбъри неуморно превеждаше:

— Мислел се за плейбой. Но и в това отношение се самозаблуждавал. Бил… ъъъ…

Старецът се изкиска, като забеляза смущението й, с палеца и показалеца си направи окръжност, пъхна в нея другия си показалец. Пискливо се изкикоти, обясни нещо.

— Превеждай, Данбъри!

— Хекскамп бил роб на… ъъъ… оная си работа. Обичал да се представя като голям мъжкар, но в действителност му харесвало жените да го командват.

— Откъде Бадение знае тези подробности?

Тя преведе, старецът каза няколко думи, една от които беше „парии“, няколко пъти сви и разтвори пръсти.

— В Париж всички клюкарстват, така ли? — подхвърлих колебливо.

Данбъри се ухили:

— Брей, започваш да разбираш френски!

Бадение направи ход с кутийка кибрит, заместваща коня, препречих му пътя с моята пипета. Той прошепна „merde“, взе пипетата с неговата тапа и произнесе още няколко изречения.

— Казва, че чарът и красивото лице на Хекскамп привличали жените както пламъкът привлича нощните пеперуди. И също като пеперудите жените винаги изгаряли.

— Хекскамп ли е бил виновникът? — попитах.

— Vin! — пискливо изрече дядката.

Данбъри пъргаво изтича да вземе бутилката и напълни чашата му, без да престане да превежда.

— Не. Друга жена. Позволявала на новодошлите да останат няколко дни, колкото той да се позабавлява с тях, после ги прогонвала. Хекскамп изцяло бил под властта й, готов бил да изгори в огъня й. Тя ту го ласкаела, ту го отблъсквала, с което още повече разпалвала страстта му… — Данбъри се вцепени, наклони глава: — Асансьорът се качва. Мими се връща, макар че още не са изминали десет минути.

— Може би при метричната система минутите са по-къси. Попитай го коя е била тази жена.

„Фигурите“ ми бързо изчезваха. Старецът продължаваше да отговаря на въпросите на Данбъри, а тя да превежда:

— Била от обкръжението на Хекскамп. Повечето негови приятелки (и малцината му приятели) били от студентските среди, други — обичайните парижки бездомници. Идвали като цигански табуни, гледали да откраднат каквото могат и се разпръсвали като сухи есенни листа.

— Как се е казвала?

Парирах противника си, като спрях неговото парченце хляб с моето стъкло от ръчен часовник. Той изсумтя, мълниеносно премести от другия край на масичката капачка за бутилка и я пусна върху стъклото. Закиска се пискливо, размаха показалеца си, изкривен от ревматизма, и възкликна: