Сянката на чинара [bg]

— Не може да го направите! — провикна се Систрънк. — Аз съм законно практикуващ адвокат, който има правото да се явява пред Върховния съд. Тук съм от името на клиентката си. Тук съм с местен адвокат. Не можете да го направите, господин съдия. Постъпката ви е дискриминационна и силно предубедена спрямо клиентката ми.

Ози вече се беше приближил достатъчно и чакаше, готов да се намеси. Освен това беше със седем сантиметра по-висок, десет години по-млад и петнайсет килограма по-тежък, въоръжен и с изражение, което не оставяше почти никакво съмнение, че едно хубаво сбиване пред родните фенове ще му достави удоволствие. Хвана Систрънк за лакътя и за част от секундата усети съпротива. Ози го стисна и каза:

— Ръцете зад гърба.

В този момент Букър Систрънк постигна целта си. С фин драматичен усет той наведе глава, изви ръце зад гърба си и изтърпя унижението да бъде арестуван. Погледна към Кендрик Бост. Някои от околните присъстващи по-късно щяха да твърдят, че са забелязали тънка усмивчица, други — не. Заобиколен от помощник-шерифи, Систрънк беше избутан през преградата и надолу по пътеката. Докато минаваха покрай Лети, той каза високо:

— Ще ги надвия, Лети, не се тревожи. Тези расисти няма да докопат парите ти. Имай ми доверие.

Изтикаха го още по-надолу и после навън през вратата.

По причини, които никой никога нямаше да разбере, Руфъс Бъкли се почувства длъжен да каже нещо. Изправи се в притихналата съдебна зала и заяви:

— Господин съдия, ако позволите да отбележа, случилото се ни поставя в явно неизгодно положение.

Съдия Атли погледна към един от другите помощник-шерифи, посочи Бъкли и нареди:

— Отведете и него.

— Моля? — ахна Бъкли.

— Наказвам ви за неуважение към съда, господин Бъкли. Отведете го.

— Но защо, господин съдия?

— Защото се държите презрително, а също самонадеяно, неуважително, нахално и още много други неща. Вън!

Белезниците щракнаха, Руфъс пребледня и очите му заблестяха. Той, Руфъс Бъкли, бивш прокурор и върховно мерило за спазването на закона, морала и етичното поведение, да бъде изведен от залата като най-обикновен престъпник. Джейк едва се сдържа да не изръкопляска.

— И го затворете в една килия с колегата му — изрева по микрофона съдия Атли, докато Руфъс залиташе по пътеката и отчаяно се озърташе за свидетели.

Когато вратата се затръшна, всички поеха глътка от малкото кислород, останал в залата. Адвокатите започнаха да се споглеждат развеселено — бяха станали свидетели на нещо, което надали скоро щеше да се повтори. Съдия Атли се престори, че си води бележки, докато всички останали дишаха. Накрая той вдигна поглед.

— А сега, господин Бост, имате ли да кажете нещо?

Господин Бост нямаше. Много неща му се въртяха в главата, но предвид настроението в съда в момента той предвидливо поклати глава.