Червената лястовица [bg]

Баучър издуха още дим във въздуха.

— Отново ли ще водим този разговор? — каза тя, тръсвайки пепелта от цигарата си на масата. — Обсъждали сме всичко това и преди и аз мисля, че бях достатъчно ясна.

— Разбира се, че сме го обсъждали, Стефани, но аз настоявам да премислиш. За начало трябва да се срещаме в по-уединени места, по-далеч от хорски очи. Освен това честотата на тези лични срещи също трябва да се редуцира в полза на неперсоналните комуникации.

— Чуй ме, Анатолий, казах ти и преди. Нямам намерение да се завирам под някакъв гъмжащ от буболечки пън в Грейт Фолс парк посред нощ, за да търся пакет, оставен от теб. Няма да приема един от твоите скапани трансмитери, които ще започнат да димят в чантата ми и ще включат алармите в Дирксън Билдинг[99]. — Тя вдигна ръка. — Не ми говори за вашите технологии. Знам всичко за шпионското оборудване. Вашите руски джаджи не са и наполовина толкова добри, колкото нашите. — Баучър оголи зъби. — И аз подчертавам, че няма да започна да се срещам с някой офицер с първи мандат от Абхазия, с оборски тор по обувките. — Преди инструктажа ѝ от СВР сенаторът дори не знаеше, че съществува Абхазия, още по-малко пък къде се намира. — Защо продължаваме с тази дискусия?

Голов знаеше как да ръководи агентите си, но този случай беше различен от всички останали разработки, които беше водил. Знаеше, че в Москва Егоров нервничи заради сигурността. Голов също се изнервяше. Но беше невъзможно да се забави оперативното темпо, когато информацията беше толкова впечатляваща.

— Стефани, разбирам колко са трудни тези предпазни мерки. Нека се договорим за следното: ние двамата ще продължим да се срещаме. Ако се съгласиш, аз ще ангажирам хотелски стаи извън Вашингтон за срещите ни. И тъй като ще имаме много време, предлагам да се срещаме не толкова често. Така ще е много по-безопасно.

— Извън Вашингтон? — възкликна Баучър. — Сериозно ли говориш? Достатъчно трудно ми е да си освободя една вечер в този град. Нима очакваш от мен да се измъквам от персонала си, от разписанието си и да шофирам по магистралата до някакъв нелеп провинциален „Шератон“, за да си шушукаме двамката с теб над пакетче чипс? Като къде например Балтимор, Филаделфия, Ричмънд? Това няма да стане, Анатолий, дори не си го и помисляй.

Голов погледна спокойно Лебед. Той не възнамеряваше да настоява за каквото и да било. Тази разработка беше прекалено голяма. Затова се усмихна и отново заговори.

— Стефани, ти имаш логична мисъл. Наблюдателна си. Практична си. Ще те помоля да се съгласиш поне за едно. Ще продължим двамата, но не публично. Всеки месец ще се срещаме във вашингтонски хотел. В апартамент. Когато на теб ти е удобно. Дори и в това малко местенце има стаи, но те са малки. Ще бъдем иновативни, приспособими, гъвкави. Твоята сигурност е единствената ми грижа.

Сенатор Баучър кимна разсеяно.

— Добре, но нека започнем със стая тук. Този малък хотел означава нещо за мен, някак си ме предразполага, не знам. — Тя погледна към Голов и се наведе напред, за да може той да ѝ запали новата цигара. — О, и, Анатолий, аз все още чакам номера на банковата си сметка в Лихтенщайн. Кажи им да ми го дадат.

— Стефани, ние обсъждахме и тази тема няколко пъти. Против процедурата на центъра е да се дава достъп до тази сметка. Единственото съображение е твоята сигурност. Повярвай ми, парите са там, всички депозити са преведени. Ти видя числата в салдото.

— Анатолий, ти си мил човек — каза Баучър, — но ще имаш ли нещо против, ако се направя на примадона и настоявам? Хайде, угоди ми! — Баучър се изправи и пусна цигарата си в уискито. Голов стана от стола си и ѝ пожела лека нощ. Докато се обръщаше, за да си тръгне, тя бръкна в чантичката си, извади диск в черен хартиен плик и го метна небрежно на масата. — Протоколът от изслушванията в комисията от последната седмица относно

„Патфайндър“ — каза тя. — Смятах да го задържа, докато твоите другарчета в Москва платят, но те харесвам твърде много, Анатолий. Лека нощ.

Той я гледаше как марширува в хотела и как русата и коса се поклаща от стремителната и походка. После небрежно пъхна плика в джоба на сакото си и седна отново до масата. Градината беше празна и тиха. Той си поръча коняк и започна да съставя грамата до Егоров в главата си.