Шадоу стрийт 77 [bg]

В пиковия момент на това явление, когато дневната на Къп се беше превърнала в размазано многоцветно петно, а видът на хората контрастираше с невероятна реалистичност, изживяването предизвика дезориентация. Туайла беше задушена от клаустрофобия, сякаш помещението, в което се намираха, се свиваше като мембрана около тях, като филм от пластмаса, затворил ги плътно отвсякъде; в същото време беше обзета и от агорафобия, напълно убедена, че светът ще изчезне и ще бъдат изхвърлени в тъмна празнота. Видя Марта Къп да седи решително с вдигната брадичка като остаряла Жана Д’Арк, калена от битки и вяра; страхът си личеше само в очите й, зениците й бяха разширени като отражения от оръжейни дула. Устата на Една Къп беше отворена, но не за да извика от страх, а от изумлението, което може да се види по лицата на децата в коледната сутрин, очите й блестяха от вълнение, сякаш никога през живота не й беше хрумвала възможността за опасност. Бейли, висок и як, с присвити очи, явно възприемаше разтапянето на помещението не толкова със страх или учудване, колкото с внимателна пресметливост, нащрек за заплахата, която несъмнено щеше да се появи всеки момент. Добродушното лице на доктор Игнис очевидно не можеше да прикрие емоциите му, така че страхът и изумлението бяха очевидни, но интелектът му вероятно за пръв път беше заменен от страхопочитание. Изражението на Спаркъл сякаш казваше „ето, пак се започва“, като че ли беше свикнала с подобни шокиращи явления, а Айрис стоеше със свити рамене, наведена глава и ръце на ушите си, за да заглуши високочестотното електронно пищене. Туайла сграбчи Уини не само от страх, че може да го загуби, но и защото се нуждаеше от подкрепа: Още от раждането си той беше опорната й точка в този объркан свят, онова, за което си струваше да се бори, доказателство, че не е пропиляла години от живота си, като се е унижила да се омъжи за Фаръл Барнет.

Пищенето от стените и тътенът се усилиха едновременно. Настъпи тишина като по команда от рязко замахване на диригентска палка. Размазаната обстановка се преобрази в един миг

Без лампите, двете кристални плафониери на тавана и скритото осветление помещението беше по-мрачно от преди, но не тъмно. Вратите, камината и прозорците бяха оградени от бронзови аплици, които ги нямаше допреди секунди — общо дванайсет, седем от които светеха.