Вятърните мелници на боговете [bg]

Автор: Шелдон Сидни
Год: 1993
Язык: болгарский
Год: Матекс
Переводчик: Олга Дончева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.

Перейти на страницу:

— Струва ми се — каза Мери бавно, — че всичко това ни предоставя една чудесна възможност да им помогнем.

Майк Слейд я погледна и каза:

— Разбира се, това е чудесно.

Но гласът му прозвуча сухо и безизразно.

Когато същия следобед преглеждаше някакви току-що пристигнали съобщения от Вашингтон, Мери си мислеше за Майк Слейд. Странен човек беше наистина. Арогантен и груб, но в същото време: Вече съм записал децата в училището. Флориан ще ги кара сутрин и ще ги връща следобед. Освен това като че ли бе истински загрижен за румънския народ и неговите проблеми. Може би е по-друг, отколкото си мислех, реши Мери.

И въпреки това все още не му вярвам.

Съвсем случайно Мери научи за съвещания, които се провеждаха в посолството зад гърба й. Бе излязла от кабинета си, за да обядва с румънския министър на селското стопанство. Когато стигна в министерството, й казаха, че президентът е извикал министъра спешно. Мери реши да се върне в посолството и да организира делови обяд. Каза на секретарката си:

— Предайте на Лукас Янклоф, Дейвид Уолис и Еди Молц, че искам да ги видя.

Дороти Стоун се колебаеше:

— Те в момента имат съвещание, госпожо.

В тона й имаше нещо, което будеше съмнение.

— Съвещание? С кого?

Дороти Стоун си пое дълбоко дъх и каза:

— С другите съветници.

Мина известно време, докато Мери асимилира отговора.

— Искате да кажете, че личният състав провежда съвещание без мен?

— Да, госпожо посланик.

Това бе възмутително!

— Това струва ми се, не е за пръв път, нали?

— Не, госпожо.

— Какво друго се върши тук, за което би следвало да знам, а все още не съм информирана?

Дороти Стоун отново си пое дълбоко дъх:

— Всички изпращат съобщения без вашия подпис.

Забрави за революцията, която се надига в Румъния, помисли си Мери. Друга революция се надига тук, в самото посолство.

— Дороти, свикайте всички съветници на съвещание в три часа днес следобед. Присъствието е абсолютно задължително.

— Да, госпожо.

Мери седеше на председателското място и гледаше как другите влизаха един по един в залата за конференции. По-високопоставените членове седнаха на масата, а по-нискостоящите заеха столовете до стената.

— Добър ден на всички — каза Мери, насичайки думите. — Няма да ви отнема много време. Знам колко заети сте всички. Разбрах, че главните служители в посолството се събират на съвещание без мое знание и разрешение. Отсега нататък, който отиде на такова съвещание, да се смята за освободен от длъжност.

С крайчеца на окото си тя забеляза, че Дороти нещо си записва.

— Разбрах също, че някои от вас изпращат съобщения, без изобщо да ме информират. Според протокола на Държавния департамент всеки посланик има право да назначава и уволнява членовете на посолството по свое лично усмотрение. — Мери се обърна към Тед Томпсън, съветника по селскостопанските въпроси. — Вчера вие без мое разрешение сте изпратили телеграма до Държавния департамент. Резервирала съм ви място за самолета, който тръгва за Вашингтон утре по обяд. Отсега нататък вече не сте член на това посолство. — Тя огледа всички наоколо. — За ваша информация, ако някой от присъстващите в тая стая някога си позволи да изпрати телеграма без мое знание или пък не ми окаже подкрепа, той веднага ще си тръгне за Щатите с първия самолет. Това е всичко, дами и господа.

Всички мълчаха смаяни. После бавно започнаха да стават и да се измъкват от стаята. На лицето на Майк Слейд се четеше недоумение.

Мери и Дороти Стоун останаха сами в стаята. Мери каза:

— Как ви се стори всичко това?

Дороти се усмихна и зъбите й блеснаха:

— Доста добре, при това мина съвсем делово. Това е най-краткото и най-ефективното съвещание, на което някога съм присъствала.

— Това е добре. Сега е време да уведомя и хората в телеграфната станция по този въпрос.

Всички съобщения, идващи от Източна Европа, се изпращаха чрез код. Печатаха се на специална пишеща машина, разчитаха се от електронен екран в стаята с кодовете и после автоматично се декодираха. Кодовете се сменяха всеки ден и имаха пет обозначения: свръхсекретно, секретно, поверително, за вътрешно ползване и некласифицирана информация. Самата телеграфна станция бе една стая без прозорци, обградена отвсякъде с решетки, съоръжена с най-модерно електронно оборудване и охранявана най-строго.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?