![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Най-интензивните усещания идваха от двамата мъже, които я държаха за ръце — и основната емоция, която тя улови в тях, беше… объркване. После се превърна в недоумение и отчаяние, толкова остри, че за няколко секунди Исана не можеше да различи собствените си емоции от техните.
Годините живот с нейния дар й бяха дали способността да различава фините нюанси сред потоците от емоции, да прави разумно обосновани предположения за мислите, които са ги съпътствали.
Тези мъже знаеха, че нещо не е наред, но не можеха да се концентрират върху това кое точно не е наред. Всеки път, когато се опитваха да го направят, вълни от натрапени усещания и емоции заливаха умовете им и отмиваха тази мисъл. Единственият път, когато нещо твърдо се задържа, беше когато Исана чу нечовешки писък, идващ някъде отпред. И двамата мъже веднага се съсредоточиха с ожесточена интензивност, емоциите им бяха перфектно синхронизирани и Исана почувства, че единият от тях леко се издига, а другият се спуска, и се досети, че току-що са получили заповед да влязат в дълъг завой, променяйки пътя на полета си.
Исана потръпна. Тогава те най-вероятно бяха роби, които са били насилствено принудени да служат на ворда с помощта на робски яки. След като определи това, тя веднага успя да почувства двамата мъже — сърцата им бяха изпълнени с тъга. Въпреки че съзнанията им бяха станали неспособни да мислят разумно, на някакво ниво те трябва да осъзнаваха какво им е направено. Осъзнаваха, че техните умения и сили са били обърнати от врага срещу собствения им народ, дори и да не можеха съзнателно да съберат разпръснатите парчета от цялата картина. Те знаеха, че преди са били нещо повече, но не можеха да си спомнят какво точно и че отричането, тази неспособност да разсъждават им причинява огромна емоционална болка.
Исана усети как започва да плаче за тях. Бренсис Калар-младши беше сложил яките на тези мъже. Само той можеше да ги освободи, а беше мъртъв повече от половин година. Те никога не биха могли да бъдат освободени, никога нямаше да се възстановят, никога нямаше да станат цели.
Тя мълчаливо им обеща, че ще направи всичко по силите си, така че никой от тях да не изживее остатъка от живота си като роб. Дори да се наложи да ги убие със собствените си ръце.
Докато отваряше съзнанието си за двамата си похитители, тя усети и други мъже. Не всички бяха толкова зле дезориентирани като нейния ескорт. Тези, които бяха запазили отчасти способността си да разсъждават рационално, бяха обвити от свой собствен облак от първичен ужас. Страхът им беше толкова силен и толкова див, че на практика беше живо същество, нахлуло в мислите им и контролиращо изцяло решенията им, като пазач, който стои в съзнанието на всеки. Някои от тях бяха по-малко ужасени — и емоциите на тези мъже накараха Исана да потръпне от отвращение. В тях тъмната част от човешката природа, жаждата за насилие, жаждата за кръв и сила, бяха насърчавани да растат и бяха превзели мислите им като буйни плевели, поглъщащи градина. Тези мъже не бяха нищо повече от безмилостни чудовища, ужаси, държани на психическа каишка.
Имаше и…
Исана се поколеба за това последно усещане, защото то беше много слабо и стигна до нея като трепереща вибрация, в която едва можеше да бъде сигурна, че е истинска. Тя усети присъствието на… невинно сърце, което чувства емоции с чистотата, дълбочината и страстта на малко дете.
Тогава нов писък долетя до нея и усещането за детето рязко се изостри — и под повърхността му се криеха извънземни чувства, толкова странни и разнообразни, че Исана се оказа напълно неспособна да различи едното от следващото, още по-малко да намери точно име или описание на всяко едно. Бяха студени. И безстрастни. Докато минаваха през нея, на Исана й напомниха за вълнообразните крака на стоножката, която някога я беше полазила по прасеца.
С отвращение осъзна, че създанието, което е усетила, е вордската кралица.
Нейните двама ескортиращи започнаха да се спускат и ушите й заглъхнаха няколко пъти от смяната на налягането.
Където и да я водеха нейните похитители, не им отне много време — и изглежда вече пристигнаха.
Те кацнаха грубо и без подкрепата на мъжете Исана щеше да падне. Повлякоха я напред, бутаха я на всеки няколко крачки и тя се препъна в някакво леко издигане на земята, сякаш на пътя им лежеше плосък камък, висок няколко инча.