Катерина де Медичи [bg]

Когато кръвта спря да шурти, Руджиери вдигна главата на момичето; тя се отпусна върху гърдите му и разкри прясната рана под челюстта, зейнала като ухилена паст. Магьосникът пусна косата и тялото ѝ и я остави да падне безжизнена на пода. Лицето ѝ беше бяло като кост, вратът – почернял от кръв. Очите ѝ бяха вперени някъде много надалеч.

Руджиери падна на колене до нея, сякаш ще се моли, но всъщност плъзна камата под тесния ѝ корсаж и сряза с лекота тънката материя. Тя не носеше долна риза – гърдите ѝ бяха кръгли и твърди, кожата – красива, лунно-бяла и толкова прозрачна, че тук-там се виждаха лъкатушни вени около едрите ѝ розови зърна. Тялото ѝ – макар ѝ неизкъпано – изглеждаше младо, съвършено и здраво.

Руджиери прокара длан по корема ѝ, сякаш четеше карта с пръсти. Със замаха на опитен хирург заби камата под гръдната ѝ кост и я плъзна по свода над нероденото дете към слабините ѝ. Ножът остави червена диря, чиито очертания се размазваха, щом кръвта попиеше в роклята – потече по-оскъдно, отколкото предполагах. Магьосникът остави камата и се опита да раздели плътта с пръсти, но тя не поддаваше лесно, подплатена с дебел слой мазнина. Руджиери взе отново ножа и сряза по-внимателно. Запуших си носа, отвратена от миризмата. Сред бъркотията от треперлива мазнина, разпорени мускули и лъскави черва лежеше нещо – теме на малък червен череп, мораво рамо, покрито с лануго. Руджиери пъхна пръсти по-дълбоко в утробата на жената и дръпна. Безмълвното дете изскочи с мляскащ звук и непокътната пъпна връв. Не видях лицето му и магьосникът не го почисти. Остави го върху чаршафа – тъжно неродено трупче с голяма глава и крехки крайници, все още свързано с майка си.

Руджиери ахна и аз вдишах рязко очи. Ръцете му изчезнаха отново в мъртвото момиче и извадиха втори червен вързоп от плът и кости – по-малък от първия. Отново бръкна в утробата на жената и пак измъкна дете.

– Трима близнаци – отрони смаяно. – Съдбата ви се усмихва, Катрин.

Четири живота, за да откупят живота на Анри и трима синове.

– Никога вече – прошепнах. – Никога.

Магьосникът веднага ме разбра – думите ми заличиха внезапната му радост и я превърнаха в нещо непрогледно тъмно.

– Колко често съм изричал същото – промълви той.

Помня малко от ритуала по-нататък. Руджиери капна кръв от момичето върху оникса и по капка кръв от децата – върху перлата. Когато кръгът се разкъса, оставихме телата върху каменната плоча и Руджиери запали лампата. Седнахме на табуретките и той ми обясни, че трябва да легна със съпруга си възможно най-скоро. Подаде ми двата окървавени камъка – перлата бе за мен, а ониксът за Анри. Посъветва ме да скрия оникса на място, където съпругът ми прекарва най-много време, а аз да нося перлата винаги и да не я изпускам от поглед.