Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
И докато спеше, магьосникът сънуваше.
Първите видения бяха неясни, обикновени образи, които скоро бяха последвани от по-ярки картини. Крилати фигури пърхаха наоколо, сякаш разпръснати в панически ужас, а обликът им понякога бе драконов, понякога човешки. Призрачната фигура на облечен в черно мъж му се подиграваше в далечината. Дете тичаше, лъкатушейки по облян от слънцето хълм… и изведнъж се превърна в порочно създание на злото.
Макар че спеше дълбоко, Крас се размърда неспокойно, обезпокоен от тези сънища. Но след това потъна още повече и навлезе във владенията на пълния мрак, който го обгърна и успокои.
И в тези владения един тих, но заповеден глас се обърна към отчаяния магьосник:
„Ти си готов да жертваш всичко заради нея, не е ли тъй, Кориалстраз?“
Устните на Крас се раздвижиха, за да отронят отговора:
„Бих пожертвал дори себе си, ако с това ще върна свободата й…“
„Горкичкият лоялен Кориалстраз…“ — Една фигура се оформи в мрака. Движеше се и се променяше с всеки дъх на спящия магьосник. В съня си, носещият се в пространството, Крас се опита да я хване, но тя изчезна точно преди да я достигне.
В съзнанието му това бе Алекстраза.
„Ти се плъзгаш все по-бързо и по-бързо към вечната почивка, неустрашими. Има ли нещо, което би желал да ме помолиш; преди това да се случи?“
Устните му отново се раздвижиха:
„Само да й помогнеш…“
„И нищо за себе си? Чезнещият ти живот, може би? Тези, които имат дързостта да пият до смърт, би трябвало да бъдат възнаградени с пълен бокал от най-хубавото вино…“
Мракът сякаш го привличаше към себе си. Крас откри, че му е трудно да се съсредоточи. Изкушението да се предаде и да приеме успокояващото одеяло на забравата се засили.
Все пак той се насили да отговори:
„За нея. Всичко, което искам, е за нея“.
Внезапно той почувства, че го издърпват нагоре, издърпват го към място, пълно с цветове и светлина, място, където отново му бе възможно да мисли.
Заляха го чужди съновидения. Той видя мечтите и желанията на хора, джуджета, елфи, дори на орки и гоблини. Изстрада техните кошмари и вкуси от насладите им. Образите бяха неизброими и докато отминаваха край него, Крас разбра, че е невъзможно да ги запомни, както му беше трудно да си припомни своите собствени сънища.
Сред тази нижеща се поредица от картини се оформи ново видение. Но докато всичко наоколо се движеше като в мъгла, то запази формата си, увеличи се и надвисна над дребната фигура на магьосника.
Грациозно драконово тяло протегна крила, сякаш се пробуждаше от сън. Едва доловим зелен оттенък, какъвто може да се види в гората преди падането на нощта, се разля по туловището на левиатана. Крас вдигна поглед, готов да срещне очите на дракона — и видя, че те бяха притворени като на спящ. Но той не изпитваше никакво съмнение, че Господарката на сънищата го вижда отлично.
„Не бих искала подобна саможертва от теб, Кориалстраз. От теб, който винаги си имал интересни сънища… — Краищата на драконовите устни се извиха леко нагоре. — Любопитни сънища…“
Крас се опита да намери някаква опора, на която да стъпи, но земята около него оставаше почти течна. Той се носеше из податливата среда — положение, което го караше да се чувства неуверен.
„Благодаря ти, Изера…“
„Винаги учтив, винаги дипломатичен, дори към моите слуги, които неведнъж отхвърляха желанията ти от мое име“.
„Те не осъзнаваха ситуацията докрай“ — парира той.
„Имаш предвид, че аз не съм осъзнавала ситуацията докрай. — Изера се отдръпна назад, а вратът и крилата й се набраздиха като повърхността на езерце, в което някой внезапно е хвърлил камък. Клепачите й оставаха неизменно затворени, но прекрасният й лик явно бе съсредоточен върху натрапника пред нея. — Не е толкова лесна задача да бъде освободена твоята любима Алекстраза. Дори аз не мога да твърдя със сигурност, че цената ще си струва. Не е ли по-добре да оставим света сам да следва своя ход? Ако Дарителката на живот трябва да бъде освободена, това няма ли да се случи, когато е необходимо?“
Нейното равнодушие, равнодушието на всяко от трите Изражения, които бе посетил, запалиха гняв в съзнанието на дракона магьосник.