Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Накрая Ханибал даде знак на тръбачите и те вдигнаха тръбите към устите си. Прозвуча сигналът за сбор, който предупреждаваше войниците, че наблизо има вражески сили. Врявата незабавно стихна и се смени с изпълнено с очакване мълчание. Бостар развълнувано сръга Сафон в ребрата и брат му му отвърна със същото. Укорителният поглед на Малх ги накара да застанат мирно, сякаш са на парад. Сега не беше време за детинщини.
— Войници на Картаген — започна Ханибал. — Намираме се на прага на големи събития. В Рим обаче има хора, които искат да ни спрат да направим първата крачка. — Той вдигна ръка, за да сложи край на гневните викове на хората си. — Искате ли да чуете думите на последната римска делегация в Картаген?
След кратка пауза, докато преводачите си свършат работата, войската изрева утвърдително.
— „Гнусната и непровокирана атака срещу Сагунт не може да остане без отговор. Предайте ни окован Ханибал Барка с всичките му старши офицери и Рим ще приеме въпроса за приключен. Ако не изпълни това искане, Картаген може да се смята във война с Републиката“. — Ханибал замълча, докато думите му бъдат преведени и яростта на войниците му се засили. После посочи драматично към стоящите зад него на подиума. — Трябва ли аз и тези мъже да бъдем предадени на най-близкия римски съюзник, за да бъдем съдени?
Отново последва кратко забавяне, но ревът „НЕ!“, който последва, бе по-силен от цялата врява до този момент.
Ханибал се усмихна.
— Благодаря за верността ви — каза той и направи широк жест с ръка, обхващащ цялата войска.
Нови оглушителни викове разтърсиха въздуха.
— Затова вместо да изпълня искането на Рим, аз искам да поведа повечето от вас към Италия. Да пренесем войната при врага — заяви Ханибал и думите му бяха последвани от нови оглушителни овации. — Някои ще трябва да останат тук под командването на брат ми Хаздрубал; тяхната задача ще бъде да защитават иберийските ни територии. Останалите ще тръгнат с мен. Тъй като римляните контролират морето, ще пътуваме по суша и ще ги изненадаме. Знам, че си мислите, че ще се окажем сами в Италия, заобиколени от вражески сили. Не се бойте! Земята им е плодородна и плаче да бъде плячкосана. Освен това ще имаме много съюзници. Рим контролира по-малка част от полуострова, отколкото си мислите. Племената на Цизалпийска Галия обещаха да се присъединят към нас и не се съмнявам, че същото ще се случи в централните и южните части. Борбата няма да е лесна и искам само онези, които наистина го желаят, да ме последват. — Погледът на Ханибал се плъзна от формация на формация, срещайки погледите на отделните войници. — С вашата помощ — продължи той — Републиката ще бъде разкъсана. Разгромена, за да не може повече да заплашва Картаген!
Той спокойно зачака думите му да бъдат преведени и предадени.
Не отне много време.
Отговорът на повече от сто хиляди мъже, изразяващи съгласието си, наподобяваше заплашителен тътен на гръмотевица. Малх, Сафон и Бостар потръпнаха.
Ханибал вдигна стиснат юмрук във въздуха.
— Ще ме последвате ли в Италия?
Отговорът можеше да бъде само един. И докато всеки човек във войската го изкрещяваше с пълна сила, Ханибал Барка отстъпи назад и се усмихна.
През седмиците след спречкването им Ханон и Квинт направиха половинчати опити за помирение. Безуспешно. И двамата бяха наранени от поведението на другия и младежката гордост им пречеше да отстъпят. Не след дълго почти престанаха да си говорят. Образува се порочен кръг, от който нямаше измъкване. Аврелия правеше всичко възможно да бъде посредник, но усилията ѝ бяха напразни. И въпреки цялото си негодувание Ханон беше осъзнал, че не може да избяга. Въпреки враждата си с Квинт той беше много задължен и на него, и на Аврелия. И затова оставаше във вилата, все по-мрачен и винаги внимаващ за заплашителното присъствие на Агесандър. Квинт пък се посвети изцяло на обучението си в конницата с другите младежи. Често отсъстваше с дни, което го устройваше напълно. Така не му се налагаше изобщо да вижда Ханон, нито пък да говори с него.