Кратка история на иновациите

През 2001 г. двама пионери в изследването на културната еволюция, Пийт Ричърсън и Роб Бойд, публикуват важна статия, в която за пръв път се твърди, че земеделието било „невъз-можно през плейстоцена (ледената епоха), но задължително през холоцена (настоящата междуледникова епоха)“. Почти веднага след като климатът се променил и станал по-топъл, по-влажен, по-стабилен и с по-високи нива на въглероден диоксид, хората започнали да преминават към растително интензивни диети и да създават екосистеми, които произвеждали повече храна. „Почти всички криви на увеличаването на средствата за прехрана през холоцена са прогресивни и в крайна сметка земеделието е станало доминиращата стратегия навсякъде освен в маргиналните околни среди“, пишат Ричърсън и Бойд. В този смисъл земеделието е било задължително, неизбежно и ето защо се появява на толкова много различни места.

В археологическите данни земеделието може да изглежда внезапно, когато дадено селище е заменено с друго с отглеждани зърнени култури, но един по-внимателен поглед към археологическите обекти, запазени в Галилейското езеро, разкрива много по-постепенен модел, при който ловците събирачи са се хранели с риба и газели в продължение на хиляди години, докато съвсем бавно увеличавали сезонната консумация на семена от треви, окосени от околните земи през есента. В началото си земеделието е изглеждало по-скоро като градинарство. Хората трябва да са запазвали семена и да са ги пръскали върху влажна почва през пролетта, за да насърчат увеличен растеж, докато прогонват птиците и тревопасните животни и отстраняват бурените, за да запазят растенията си. Вероятно са го правели върху наносни острови в реките, които са плодородни, но там не е имало такива семена. Хората, които се сдобивали с особено добри семена от някакъв щастлив хибрид между двузърнест и еднозърнест лимец, два от ранните предшественици на пшеницата, може да не са го направили нарочно. Полученият хибрид – хлебната пшеница – е хексаплоидно (с по шест хромозома в соматична клетка – бел. прев.) генетично чудовище с тежки семена, които не могат да се разпространяват и да оцеляват без човешка намеса. Лека-полека тези семена започнали да се подобряват чрез естествения отбор – станали тежки, лесно се вършеели, събирали се по-лесно, а класовете били по-големи. Зародил се добродетелен цикъл. В известен смисъл растението само поело инициативата.

Има още едно сходство с по-късните изблици на иновации: тази се случва във времена на охолство и в богати места. Също както иновациите процъфтяват в богати, разрастващи се места с добри връзки във време на мир и относителен просперитет – днешна Калифорния, Нюкясъл по времето на Стивънсън и ренесансова Италия при Фибоначи, – така и земеделието започнало в топлите и добре напоявани долини на Ефрат, Яндзъ и Мисисипи или в плодородните, огрявани от слънцето почви в Нова Гвинея или Андите. Преходът към земеделие е не повече белег на отчаяние от изобретяването на компютъра. Да, животът на земеделеца често бил труден и най-бедните можело да гладуват, но това било така, понеже били живи: в общностите на ловците събирачи хората на границата на обществото или неспособните да се грижат за себе си поради болест или травма просто умирали. Земеделието поддържало хората живи достатъчно дълго време, за да могат да отгледат поколение, дори и в бедност. Тук също има паралели със съвременните иновации. Компютрите позволяват на хората да имат хубави професии, които трудно биха осигурявали нормален живот в тежката индустрия на викторианската епоха.