Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Момент! Само един момент още, татко! О, нека да направя предварително няколко уводни бележки!... Да, вие ще надникнете, от вашите очи няма да убегне нищо... Но повярвайте ми: ще надникнете в положението на един клетник, а не на виновник! Татко, виждайте в мое лице човек, който се е борил неуморно срещу съдбата, но тя го е повалила! В тоя смисъл...

— Ще видя, приятелю, ще видя! — каза консулът с явно нетърпение и господин Грюнлих дръпна ръцете си, за да даде път на съдбата.

Изтекоха дълги, страшни минути на мълчание. Тримата господа седяха близко един до друг под неспокойната светлина на свещите и затворени от четири тъмни стени. Не се долавяше никакво друго движение освен шумоленето на хартията, с която боравеше консулът. Единствен шум идеше от дъжда, който валеше вън.

Господин Кеселмайер беше бутнал палците на ръцете си в отворите на жилетката под мишниците, с останалите пръсти свиреше като на пиано по раменете си и поглеждаше с неизказана веселост ту единия, ту другия. Господин Грюнлих седеше, без да се облегне назад, с ръце върху масата, вперил мътни очи напреде си, и от време на време плъзваше плах поглед настрана към тъста си. Консулът прелистваше главната книга, следеше с нокътя на един пръст колонки от числа, съпоставяше дати и нахвърляше с молив по хартията своите ситни, нечетливи цифри. Изнуреното му лице изразяваше ужас от положението, в което „надникваше“... Най-сетне той положи лявата си ръка върху рамото на господин Грюнлих и каза потресен:

— Клетнико!

— Татко... — промълви господин Грюнлих.

Той наистина беше за окайване — по страните му се търкулнаха две едри сълзи и се загубиха в златожълтите му бакенбарди. Господин Кеселмайер проследи с най-голям интерес пътя на тия две капки, дори се поизправи на стола си, наведе се напред и се загледа с отворена уста в лицето на господин Грюнлих. Консул Буденброк беше дълбоко развълнуван. Поомекнал благодарение на нещастието, сполетяло самия него, той чувствуваше, че го увлича страдание, но бързо стана отново господар на чувствата си.

— Как е възможно! — каза той с безутешно клатене на глава. — За толкова малко години!

—Детска игра! — отговори весело господин Кеселмайер. — За четири години човек може чудесно да пропадне. Като си спомня само колко весели бяха до неотдавна братя Вестфал в Бремен...

Консулът го погледна с примигващи очи, но нито го видя, нито го чу. Той съвсем не беше дал израз на мисълта, върху която разсъждаваше. „Защо — питаше се той подозрително и все пак в недоумение, — защо всичко това става тъкмо сега? Б. Грюнлих можеше още преди две-три години, да бъде там, гдето, беше сега, това се виждаше от пръв поглед. Но той разполагаше с неизчерпаем кредит, получаваше капитал от банки, солидни къщи — като например сенатор Бок и консул Гудщикер — постоянно гарантираха с подписите си неговите начинания, а полиците му вървяха като на лични пари. Защо тъкмо сега, сега, сега — и шефът на фирмата „Йохан Буденброк“ сигурно знаеше какво разбираше под това сега — се явява това крушение на всички страни, това пълно оттегляне на доверието, като че ли бяха се наговорили, това единодушно, безогледно и невежливо изхвърляне върху Б. Грюнлих? Консулът би бил прекалено наивен, ако не знаеше, че реномето на неговата собствена фирма по необходимост бе се отразило благоприятно и на Грюнлих още след годежа с дъщеря му. Но нима кредитът на Грюнлих зависеше тъй всецяло, тъй очебийно, тъй изключително от неговия? Нима сам Грюнлих не представляваше нищо? Ами сведенията, които бе събрал консулът, търговските книги, които бе проверил?... Все едно! Решението му да не мръдне пръст в тая работа беше по-твърдо от всякога. Нека всички видят, че са си правили криво сметката! Очевидно Б. Грюнлих бе съумял да създаде мнение, че е здраво свързан с Йохан Буденброк? На това, както изглеждаше, ужасно широко разпространено заблуждение трябваше веднъж завинаги да се сложи край! Този Кеселмайер също има да се чуди. Имаше ли съвест у тоя палячо? Личеше как безсрамно е спекулирал единствено с това, че той, Йохан Буденброк, няма да допусне мъжът на дъщеря му да се разори... как непрекъснато е давал кредити на отдавна унищожения Грюнлих, като всеки път го е карал да подписва все по-жестоки, незаконни лихви...