Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Както и да е — каза той късо. — Да дойдем на въпроса, Ако ме накарат да дам мнение като вещо търговска лице, съжалявам, но съм длъжен да заявя, че се касае за положение на един наистина нещастен, но и във висша стенен виновен човек.
— Татко... — промълви господин Грюнлих.
— Това обръщение звучи лошо в ушите ми! — каза бързо и сурово консулът. — Вашите вземания от господин Грюнлих, господине — продължи той, като се обърна бегло към банкера, — възлизат на шестдесет хиляди марки...
— Със закъснелите и прибавени към главницата лихви стават шестдесет и осем хиляди седемстотин петдесет и пет марки и петнадесет шилинга — отговори спокойно господин Кеселмайер.
—Много добре... И вие в никакъв случай не сте наклонен да продължите търпението си?
Господин Кеселмайер започна просто да се смее. Смееше се с отворена уста, на пресекулки, без следа от гавра и дори добродушно, като гледаше консула в лицето, сякаш го канеше и той да приглася в смеха.
Малките хлътнали очи на Йохан Буденброк се помътиха и обкръжиха внезапно с червени кръгове, които стигаха чак до скулите. Той беше запитал само формално и знаеше прекрасно, че отсрочката от страна на тоя един кредитор би променила съвсем незначително положението. Но начинът, по който отказваше този човек, го засрами и ожесточи до крайност. Той бутна с едно-единствено движение на ръката далеко от себе си всичко, което лежеше пред него, сложи изведнъж молива на масата и каза:
— В такъв случай заявявам, че не съм наклонен да се занимавам по-дълго и по какъвто и да било начин с тоя въпрос.
— Аха! — извика господин Кеселмайер, като разтърси ръце във въздуха. — Това се казва слово, това се казва достойно речено. Господин консулът урежда работата по съвсем прост начин. Без дълги преговори! На бърза ръка!
Йохан Буденброк дори не го погледна.
— Не мога да ви помогна, приятелю — обърна се той спокойно към господин Грюнлих. — Нещата трябва да вървят, както са тръгнали... Не съм в състояние да ги спра. Съвземете се и подирете утеха и сила в бога. Аз съм принуден да смятам тоя разговор за приключен.
Неочаквано лицето на господин Кеселмайер доби сериозно изражение и това изглеждаше много чудновато, но сетне той кимна насърчително на господин Грюнлих, който седеше неподвижно и само кършеше тъй силно дългите си ръце върху масата, че пръстите му пукаха тихо.
— Татко... господин консуле... — каза той с нерешителен глас — вие не бива... не можете да желаете разорението ми, бедата ми! Изслушайте ме! Касае се общо за един дефицит от сто и двадесет хиляди... Вие можете да ме спасите. Вие сте богат човек. Смятайте тая сума за каквото искате... като окончателно уравняване на сметката, като наследствен дял на вашата дъщеря, като заем под лихва... Аз ще работя... Знаете, че съм пъргав и находчив...
— Аз казах последната си дума — отговори консулът,
— Позволете да попитам: не можете ли? — обади се господин Кеселмайер и го погледна с набръчкан нос през очилата си. — Осмелявам се да обърна вниманието ви, господин консуле... че това всъщност тъкмо сега би било чудесен случай да докаже силата на фирмата „Йохан Буденброк“...
— Ще постъпите добре, господине, да предоставите на мене самия грижата за реномето на фирмата ми. За да докажа платежоспособността си, не е потребно да хвърлям парите си в първата срещната локва...