В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— Нека си търсят, ама нищо няма да намерят! — повтори ухилен.
12. Под укритието на плаващия остров
Яхтата на Линдсей плаваше с пълна сила срещу течението. След едно пътуване от пет часа, отчитано от Юма, следваше да се очаква, че платноходката ще е вече настигната, ала въпреки това тя не се виждаше. Мина още половин, цял час — напразно.
Всички пасажери стояха на палубата. Олд Файерхенд и сър Дейвид напусто гледаха през далекогледите си. Огнената ръка остави да изтече още половин час и след като и тогава лодката не се появи, свика спътниците си.
— Неприятна история! — изръмжа англичанинът. — Отдавна трябваше да сме я застигнали!
— Ние сме го сторили — кимна Олд Файерхенд. Англичанинът зина уста и зяпна слисано ловеца.
— Нима сте я видял?
— Не.
— The devil! Как тогава можете да знаете, че сме я настигнали?
— Много просто. Ние се движим по-бързо от нея, би трябвало значи отдавна да сме я задминали.
— Ама пък не сме слепи, я!
— Да допуснем, че са ни видели да идваме. Видели са от лодката дима ни и веднага са се скрили.
— Една такава голяма лодка не може все пак да се спусне като някоя риба или рак на дъното на реката!
— Това съвсем не е нужно. Чувал ли сте някога думата баиу?
— Egad, баиу! — извика Сам Хокинс. — Сега проумявам всичко. Там някъде зад нас трябва да има някакъв баиу, който е така закътан, че човек не може да го открие от водата, ако не се лъжа.
— Тъкмо това е моето мнение, Сам. Огледай бреговете! Те са гъсто покрити с кучешки дрян, чиито клони се свеждат до водата и затулят погледа към сушата. Клонаците следователно много лесно биха могли да скриват входа на някой баиу. Ние сме били съгледани от лодката. Негодяите са знаели наблизо наличието на баиу и са се скрили там, за да ни пропуснат с цялото си спокойствие да отминем!
— Назад! — провикна се Линдсей решително. — Хей, обръщай!
— Стоп! — пресече го Олд Файерхенд. — Не толкова бързо, сър! Преди да обърнем, трябва да помислим какво ще се прави.
— Какво ще се прави? Well, обръщаме и търсим баиу!
— Е, да, ама де да беше толкова просто! Та нали и нагоре не го открихме. С други думи той е така скрито разположен, че е мъчно да се намери. Сам, по кой бряг трябва да го търсим?
Траперът огледа бреговете.
— Отсреща по десния, ако не се лъжа.
— И аз съм на същото становище. Какви причини имаш за предположението си?
— Няколко. Първо, този бряг е много по-гъсто покрит с шубраци от левия и там следователно едно скривалище е по-възможно. Второ, лежи на външната дъга на речната крива, така че водата бие повече натам и по-лесно може да се образува някой баиу. Трето, той не е така скалист като другия, значи водата може да изгризе някоя малка бухта. И четвърто, нашите бегълци при всички случаи ще са се придържали към десния, сиреч оттатъшния бряг, тъй като той представлява границата, която искат да прехвърлят. Съгласен ли си с мен, мастър Огнена ръка?
— Да. Обзалагам се, че платноходката се е скрила на десния бряг.
— Е добре, да обръщаме тогава и да поемем отдясно по течението!
— Не, Сам. Би било погрешно. Ние трябва да се спуснем пак по левия бряг.
Дребният трапер се сащиса за миг, след което се ухили лукаво.
— Имаш право, мастър, за малко да препоръчам една глупост.
— Не разбирам — поклати глава Уил. — Как ще можем тогава да открием баиуто, в което са се загнездили бегълците?
— Много просто! — взе отново думата Олд Файерхенд. — Ако тръгнем обратно и те ни видят наблизо, какво ще направят?
— Нищо. Ще се спотаят като мишки.
— Правилно. Но ако пътуваме от другата страна?
— Egad, ще има да се радват! Ще ни осмиват! — подметна Сам.
— Значи няма да са толкова смълчани? — продължи Олд Файерхенд.
— Определено не — рече Уил.
— Ето на! Това са моите основания.
Уил се огледа смутено околовръст.
— Вече съм понаучил едно-друго от теб, мастър Огнена ръка, ама тоя път наистина не знам накъде биеш.
— И все пак е толкова лесно.
— Аз продължавам да твърдя, че няма да намерим скривалището на десния бряг, ако се придържаме към левия. Трябва да вземеш предвид, че реката тук е широка кажи-речи половин час път.
— Веднага ще ти стане ясно. Параходът ще се остави да бъде носен от лявата страна на течението, но ние двамата — по-точно Сам и аз — ще плаваме отдясно.