Проклетата кауза

— Живее в един от онези тухлени замъци, близо до твоята къща, док — обади се Марино. — В «Уиндзор Фармс».

— Живял е. Ако погледнеш адреса, където му изпращат сметките, ще видиш, че е променен миналия октомври. Изглежда, се е преместил в Уилиямсбърг.

Имаше още двама директори в ОЕ, чиито досиета бяха преглеждани подробно от човека, проникнал незаконно в компютъра. Единият беше генералният директор, другият — президентът. Но това, което наистина ме уплаши, бе самоличността на петата жертва на електрониката.

— Капитан Грийн — промърморих и се вторачих объркано в Марино.

Той ме изгледа изненадано.

— Нямам представа за кого говориш.

— Радвахме се на компанията му в дока, докато вадехме трупа на Едингс от водата — казах. — Той е от следствената служба на военноморските сили.

— Разбирам — отвърна Марино с помрачняло лице. Случаят с компютърното пиратство, върху който работеха Луси и Джанет, се промени неочаквано.

— Вероятно не е изненадващо, че хакерът се интересува от ръководните личности на компанията, в която е проникнал, но не виждам какво общо има това със ССВС — каза Джанет.

— Не съм убедена, че въобще имам желание да науча това — казах. — Но ако това, което Луси каза за входовете, е вярно, тогава е възможно последната спирка на хакера да са телефонните досиета на определени хора.

— Защо? — запита Марино.

— За да провери на кого са се обаждали — отговорих.

— От такъв вид информация би се заинтересувал един репортер.

Станах от стола и се заразхождах, обзета от страх. Помислих си за отровения Едингс, за зловещия «Блек Талън» и урана. Спомних си, че фермата на Джоуъл Хенд се намира някъде в Тайдуотър.

— Онзи човек — Дуейн Шапиро, на когото е била намерената в дома на Едингс библия — обърнах се към Марино. — Смята се, че той е убит при кражбата на колата му. Имаме ли допълнителна информация по случая?

— В момента не.

— Смъртта на Дани можеше да бъде отписана по същия начин.

— Естествено. Особено като се има предвид каква е колата. Или пък, ако е било професионален удар, може убиецът да не е знаел, че доктор Скарпета е жена — каза Джанет.

— Може да е бил прекалено самоуверен и да е знаел само каква кола шофирате.

Спрях пред огъня, а тя продължи мисълта си:

— Или пък убиецът не е осъзнал, че не сте вие, а Дани, докато не е станало прекалено късно. А тогава вече му се е наложило да се справи с Дани.

— Защо да убиват мен? — запитах. — Какъв мотив могат да имат?

Луси беше тази, която отговори:

— Очевидно е. Смятат, че знаеш нещо.

— Те?

— Възможно е да са «Новите ционисти». А причината да е същата, поради която убиха и Тед Едингс. Мислели са, че е знаел нещо и ще го съобщи на света.

Погледнах към племенницата си и Джанет и тревогата ми още повече се усили.

— За бога — казах развълнувано. — Не се занимавайте повече с това, докато не поговорите с Бентън или някой друг. По дяволите! Не искам да си помислят, че и вие знаете нещо.