Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
В единайсет без четвърт отборът на „Грифиндор“ се отправи към съблекалните. Времето нямаше нищо общо с онова, което беше на мача с „Хафълпаф“. Беше ясен студен ден с много лек ветрец. Този път нямаше да имат проблеми с видимостта и Хари, колкото и да бе напрегнат, започваше да усеща вълнението, което само куидичен мач можеше да породи у него. Чуваше се как цялото училище се изнася надолу към стадиона. Хари съблече черното училищно наметало, извади магическата пръчка от джоба и я мушна във фланелката с къс ръкав, която щеше да носи под куидичния екип. Надяваше се да не му потрябва. Изведнъж се запита дали професор Лупин няма да дойде сред множеството да го гледа.
— Знаете си какво трябва да направим — каза им Ууд на излизане от съблекалнята. — Загубим ли този мач, оставаме извън класацията… Летете, просто летете като на тренировката вчера и всичко ще бъде наред!
Излязоха на терена под бурни овации. Състезателите от „Рейвънклоу“, облечени в синьо, се бяха подредили вече в центъра на игрището. Търсачката Чо Чан бе единственото момиче в отбора им. Беше с една глава по-ниска от Хари и колкото да бе притеснен, той забеляза, че е невероятно красива. Когато двата отбора застанаха един срещу друг зад гърбовете на капитаните си, тя се усмихна на Хари и той усети лека тръпка някъде около стомаха, която според него нямаше нищо общо с опънатите му нерви.
— Ууд, Дейвис, стиснете си ръце — подкани ги Мадам Хууч и Ууд се ръкува с капитана на „Рейвънклоу“.
— Яхнете метлите… След сигнала на свирката ми… три… две… едно…
Хари се оттласна от земята и „Светкавицата“ набра височина по-бързо от която и да е друга метла. После закръжи над стадиона и Хари започна да се взира за снича, като през цялото време се вслушваше в коментара, поверен на Лий Джордън, приятел на близнаците Уизли.
— Всички са вече във въздуха. Голямата сензация на този сезон е „Светкавицата“, на която лети Хари Потър от „Грифиндор“. Според „Летящи метли“ националните отбори за тазгодишния световен шампионат също са предпочели тази марка…
— Джордън, ще бъдеш ли така любезен да ни кажеш какво става на мача? — прекъсна го професор Макгонъгол.
— Простете, професор Макгонъгол… Просто за да дам малко обща информация… Впрочем „Светкавицата“ разполага с вградена ръчна спирачка и…
— Джордън!
— Добре, добре, води „Грифиндор“ и Кейти Бел от този отбор се е устремила към гол…
Хари профуча покрай Кейти в обратната посока, оглеждайки се за блясъка на нещо златно, но забеляза, че Чо Чан го следва плътно. Нямаше съмнение, че тя летеше много добре и непрекъснато му пресичаше пътя, за да го принуждава да сменя посоката.
— Покажи й ускорението си, Хари — провикна се Фред, който профуча покрай него, преследвайки един блъджър, насочен към Алиша.
Хари ускори „Светкавицата“, докато заобикаляха головите стълбове на „Рейвънклоу“, и остави Чо зад себе си. Тъкмо когато Кейти успя да вкара първия гол на мача и трибуната на „Грифиндор“ полудя от радост, той го видя — сничът пърхаше ниско над земята до една от преградите.
Хари се гмурна надолу. Чо Чан също забеляза снича и се устреми към него. Хари увеличаваше скоростта, все по-разгорещен — нали гмуркането надолу бе неговият специалитет. Беше вече на три метра…
Точно в този момент кой знае откъде дофуча един блъджър, пратен явно от някой бияч на „Рейвънклоу“. Хари рязко зави и успя да го избегне на сантиметри, но за тези решаващи няколко секунди сничът бе изчезнал.
Чу се едно дълго и разочаровано „Оооо!“ от привържениците на „Грифиндор“, а тези на „Рейвънклоу“ бурно изръкопляскаха на своя бияч. Джордж Уизли даде израз на чувствата си, като шибна друг блъджър право към отличилия се бияч, който трябваше да направи салто във въздуха, за да го избегне.
— „Грифиндор“ води с осемдесет на нула. Погледнете на какво е способна тази метла. Хари здравата я е пришпорил… вижте само как завива. Старата „Комета“ на Чан изобщо не може да се мери с нея. Фината настройка на „Светкавицата“ наистина си личи в тези дълги…
— ДЖОРДЪН, ДА НЕ ТИ ПЛАЩАТ ДА РЕКЛАМИРАШ „СВЕТКАВИЦАТА“? Я СИ ГЛЕДАЙ КОМЕНТАРА!
Сега „Рейвънклоу“ се връщаха на позициите си — те вече бяха вкарали три гола, което остави „Грифиндор“ само с петдесет точки преднина, и ако Чо успееше да грабне снича преди Хари, „Рейвънклоу“ ставаха победители. Хари се смъкна по-ниско, като едва избегна един гончия на „Рейвънклоу“ и трескаво заоглежда цялото игрище. Ето го златистия отблясък, пърхащ на малки крилца — сничът кръжеше около головите стълбове на „Грифиндор“.