Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Имаш ли някакви заповеди за мен? — викнах след него, тъй като той вече крачеше към стъпалата на храма.
— Върви в Кориниум! И побързай! И трябва да изпратиш храна колкото можеш! — довърши той и изчезна зад огромните бронзови врати на храма. Беше довел шест празни коня, значи с него щяха да тръгнат Арганте, нейните слугини и друида Фергал, а дванадесетте Черни щита от охраната на Арганте щяха да останат с мен. Усещах, че и те като мен с радост щяха да се отърват от принцесата.
Късно следобед Балин пое на север. И аз исках да тръгна, но децата бяха уморени, дъждът не спираше и Сийнуин ме убеди, че ще спестим повече време, ако тази нощ си починем под покривите на Акве Сулис и тръгнем освежени на сутринта. Поставих стражи около банята и пуснах жените и децата в огромния, вдигащ пара басейн с гореща вода. После изпратих Исса с двадесетина мъже да претърсят града за оръжие, което да раздадем на опълчението. След това изпратих да повикат Силдид и го попитах колко храна е останала в града.
— Почти никаква, лорд! — заяви той, твърдейки че вече е изпратил на север шеснайсет каруци със зърно, сушено месо и осолена риба.
— Претърси ли къщите на хората? — попитах аз. — Църквите?
— Само градските складове за зърно, лорд.
— Тогава хайде да потърсим както трябва — предложих аз и до смрачаване събрахме още седем пълни каруци с ценни провизии. Изпратих каруците на север още същата вечер, въпреки късния час. Волските коли са бавни и беше по-добре да тръгнат вечерта, отколкото на сутринта.
Исса ме чакаше в двора на храма. Вече беше успял да претърси града за оръжие и бе намерил седем стари меча и десетина копия за лов на глигани, а хората на Силдид бяха открили още петнадесет копия, осем от тях счупени, но Исса имаше и други новини.
— Разправят, че в храма има скрито оръжие, господарю — каза ми той.
— Кой ти каза?
Исса посочи някакъв млад брадат мъж с кървава месарска престилка на гърдите.
— Той смята, че след бунта в храма са скрити множество копия, а свещеникът отрича.
— Къде е свещеникът?
— Вътре, господарю. Той ми каза да се махам, когато го запитах.
Взех на един дъх стъпалата към храма и нахълтах през огромната врата. Някога това е било светилище на Минерва и Сулис, първата бе Богиня на римляните, а втората на бритите. Но езическите божества бяха изхвърлени и на тяхно място се бе настанил християнският Бог. Когато бях в този храм последния път вътре имаше огромна бронзова статуя на Минерва с множество блещукащи около нея светилници, но по време на християнския бунт статуята беше разрушена. Сега от нея бе останала само кухата глава на Богинята, която бе забучена на една тояга и стърчеше зад християнския олтар като трофей.
— Това е Божи дом — изръмжа предизвикателно свещеникът. Той извършваше някакви тайнства върху олтара си, заобиколен от плачещи жени, но прекъсна церемониите си, за да се изправи срещу мен. Беше млад човек, пълен с пламенна страст, един от свещениците, които предизвикаха размириците в Думнония и които Артур бе оставил живи, за да може разочарованието от неуспеха на бунта да ги измъчва. Но този свещеник очевидно не бе изгубил нито капка от религиозния си бунтарски дух.
— Божи дом! — викна той пак. — И ти го оскверняваш с меч и копие! Би ли влязъл с оръжие в замъка на своя господар, а? Защо тогава влизаш с оръжие в дома на моя Господ?
— След седмица — казах аз, — това ще бъде храм на Тунор и те ще принасят в жертва твоите деца, там където стоиш сега. Има ли тук копия?
— Никакви? — каза той предизвикателно. Жените изпищяха и отстъпиха встрани, когато се качих по стъпалата на олтара. Свещеникът вдигна кръст срещу мен.
— В името на Бог, и в името на Неговия свети Син и в името на Светия Дух. Не!
Последният вик бе предизвикан от това, че извадих Хюелбейн и го използвах, за да избия с него кръста от ръката му. Парчето дърво изтрака и се плъзна по мраморния под, а аз допрях острието до сплетената му брада.
— Ще разруша това място камък по камък, за да намеря копията — заканих се аз, — и ще заровя твоя нещастен труп под камънака. Така че казвай къде са!
Това подейства и той омекна. Копията, който беше трупал с надеждата да бъдат използвани в нов бунт за издигане на християнин на престола на Думнония, бяха скрити под олтара в крипта. Някога тук са били пазени съкровищата, които хората носели, за да молят Сулис да излекува болестите и недъзите им. Изплашеният свещеник ни показа как да повдигнем мраморната плоча, под която имаше яма пълна догоре със злато и оръжие. Оставихме златото, но занесохме копията на опълченците на Силдид. Съмнявах се, че от тия шейсет мъже щеше да има някаква реална полза в битка, но поне като са въоръжени, мислех си, ще приличат на воини и отдалече можеха да внушат на саксите респект. Наредих на опълченците да бъдат готови да тръгнат на поход сутринта и да приготвят колкото храна могат да намерят.