Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Наводнението ли? — попитах аз.
— Когато реката придойде, лорд — обясни ми магистратът, — водата се разлива извън римските канали. Вече е стигнала до ниските части на града. И боя се, че не е само водата. Миризмата, нали разбирате? — сбърчи нос той.
— Проблемът — казах аз, — е че сводовете под моста са затлачени с клони и шума. Твоя задача е да ги поддържаш чисти. Твоя задача е и поддържането на стените.
Устата му се отвори и затвори без звук. Той вдигна плочата, като последно доказателство за това, че си върши работата, но само премигна безпомощно.
— Но сега това няма значение — продължих аз, — не можем да защитаваме града.
— Не можем да защитаваме града! — удиви си Силдид. — Не можем да го защитаваме! Трябва да го защитим! Не може просто така да зарежем града!
— Ако саксите дойдат — грубо заявих аз, — няма да имате друг избор.
— Но ние трябва да го защитаваме, лорд — настоя Силдид.
— С какво? — попитах аз.
— С вашите хора, лорд — махна той с ръка към моите копиеносци, които се бяха скрили от дъжда под високия портик на храма.
— В най-добрия случай ние можем да заемем позиции по протежение на четиристотин метра от стената или каквото е останало от нея. Кой ще защитава останалото?
— Опълчението, разбира се — заяви Силдид и махна с плочата към парцаливата сбирщина от мъже, които чакаха до стената на банята. Малцина имаха оръжие и още по-малко бяха с ризници на гърдите.
— Ти виждал ли си някога сакско нападение? — попитах аз Силдид. — Те най-напред пускат големи бойни кучета, после тръгват и те с брадвите си, близо метър дълги, а копията им са по два метра и половина. Те са пияни до лудост и мислят само за жените и за златото в града. Колко време мислиш, че ще ги задържи твоето опълчение?
Силдид премигна срещу мен.
— Не можем просто да се предадем — немощно промълви той.
— Твоето опълчение има ли изобщо свястно оръжие? — вдигнах аз брадичка към мрачните мъже, чакащи под дъжда. От шейсетте човека само един-двама имаха копия, видях един стар римски меч. Повечето имаха брадви или мотики, някои нямаха дори такива подобия на оръжия, а стискаха голи тояги, заякчени на огън и заострени в единия край.
— Претърсваме града, лорд — съобщи Силдид. — Трябва да има някъде копия.
— С копия или без — заявих аз грубо, — ако останете да се биете тук, всички ще измрете.
Силдид зина срещу мен.
— Тогава какво да правим? — попита той накрая.
— Вървете в Глевум — посъветвах го аз.
— Ами града! — пребледня Силдид. — Има търговци, златари, църкви, съкровища.
Гласът му заглъхна докато той си представяше колко чудовищна би била загубата на града, но ако саксите дойдеха падането на Акве Сулис бе неизбежно. Той не беше гарнизонен град, а само едно красиво място в котловина, оградена от хълмове. Силдид примигна под дъжда.
— Глевум — каза той мрачно. — А вие ще ни придружите ли до там, лорд?
Аз поклатих глава.
— Аз отивам в Кориниум, а вие отивате в Глевум.
Изкушавах се да изпратя Арганте, Гуинивиър, Сийнуин и семействата с него, но не вярвах, че Силдид би могъл да им осигури надеждна защита. Реших, че е по-добре да взема жените и семействата с мен на север, а после да ги изпратя с малък ескорт от Кориниум за Глевум.
Но поне се отървах от грижата за Арганте, защото докато аз безцеремонно разрушавах крехките надежди на Силдид, че може да се защитава Акве Сулис, в ограденото пространство около храма пристигна отряд бронирани конници. Бяха от хората на Артур, един от тях носеше знамето с мечката. Начело на отряда беше Балин, който грубо ругаеше гъстата тълпа от бегълци. Като че ли му олекна като ме видя, но щом зърна Гуинивиър зяпна.
— Да не си объркал принцесите, Дерфел? — попита той като се плъзна от седлото на уморения си кон.
— Арганте е вътре в храма — казах аз, посочвайки голямата сграда, където Арганте се бе подслонила, за да не стои под дъжда. Тя не ми беше проговорила цял ден.
— Трябва да я заведа при Артур — обясни Балин. Той беше прям брадат мъж с татуирана мечка на челото и с грапав бял белег на лявата си буза. Попитах го за новини и той ми съобщи малкото, което знаеше, а и в него нямаше нищо добро.
— Копелетата идват по долината на Темза, според нас са само на три дни път от Кориниум, а още няма и следа от Кунеглас, нито от Енгас. Навсякъде е хаос, Дерфел, това е положението — хаос.
Той потръпна.
— Каква е тая воня тук?
— Мостът е затлачен и клоаките не могат да се оттичат — отговорих аз.
— Из цяла Думнония смърди — каза Балин мрачно. — Трябва да побързам — продължи той, — Артур искаше булката му да е в Кориниум преди два дни.