Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
След това стана и съобщи, че ще започнем да изкачваме склона.
— И къде отиваме? — попитах аз.
Посочи една от местностите, която бе очертал като петно тъмнина. Обясни, че неправенето му е позволило да открои това петно като възможен център на сила или примерно като място, където могат да се намерят силни неща.
След мъчително изкачване стигнахме мястото, което той имаше предвид. За момент той застана неподвижно на няколко крачки пред мен. Опитах да го приближа, но той ми направи знак да спра. Изглежда се ориентираше. Виждах отзад как главата му се движи, сякаш оглежда планината от край до край, а сетне с твърди стъпки ме поведе към една равна скала. Седна и захвана да чисти с ръка насъбраната пръст по скалата. Зарови пръсти около някакъв щръкнал камък, почиствайки пръстта около него. После ми заповяда да го изровя.
Щом извадих каменния къс, той ми каза веднага да го сложа в ризата си, защото бил силен предмет, който ми принадлежал. Каза, че ми го дава да ме пази и че аз трябва да го излъскам и да се грижа за него.
Веднага след това се заспускахме към речния каньон, а след няколко часа бяхме насред платото, в подножието на планините от лава. Дон Хуан крачеше на около три метра пред мен и то с доста добра скорост. Вървяхме на юг почти докато залезе слънцето. Голяма група облаци на запад ни пречеше да видим слънцето, но ние поспряхме, докато напълно се скрие зад хоризонта.
Дон Хуан смени посоката и пое па югоизток. Заизкачвахме един хълм и преди да стигнем върха, съгледах четирима мъже да идват към нас от юг.
Обърнах се към дон Хуан. По време на нашите походи никога не бяхме срещали хора и аз не знаех как да постъпвам в случи като този. Но той сякаш не обърна внимание. Продължи да върви, като че нищо не се беше случило.
Мъжете се движеха, сякаш не бързаха; криволичеха по пътеката към нас най-безгрижно. Когато приближиха, забелязах, че са четирима млади индианци. Изглежда познаха дон Хуан. Той ги поздрави на испански. Говореха много меко и се отнасяха с него безкрайно почтително. С мен заговори само единият. Попитах шепнешком дон Хуан дали и аз мога да говоря с тях и той кимна утвърдително с глава.
Щом поведох разговор с тях, те се оказаха много приветливи и общителни, особено този, който пръв ме бе заговорил. Казаха ми, че търсят силни кварцови кристали. Казаха, че от няколко дена обикаляли из тези планини от лава, но нямали никакъв късмет.
Дон Хуан се огледа и посочи скалиста местност на около двеста метра от нас.
— Ето едно добро място да останем на лагер — каза той.
Запъти се към скалите и ние го последвахме.
Местността, която бе избрал, беше много неравна. По нея нямаше никакви храсти. Насядахме на камъните. Дон Хуан съобщи, че ще се върне до шубраците да събере сухи клони за огън. Поисках да му помогна, но той ми пошепна, че огънят е специално за храбрите младежи и че моята помощ не му е нужна.
Младежите насядаха скупчени около мен. Един от тях подпря Гръб на моя. Почувствах се неловко.
Когато дон Хуан се върна нарамен с пръчки, похвали ги за грижите и ми каза, че младежите са помощници на някакъв магьосник и че по правило, когато се ходи на лов по групи за силни предмети, двама души сядат гръб до гръб в средата, а останалите ги наобикалят.
Един от младежите ме попита дали съм намирал някога кристали. Отговорих му, че дон Хуан никога не ме е водил да търсим.
Дон Хуан избра място до един голям камък и захвана да тъкми огън. Нито един от младежите не се притече на помощ, само го наблюдаваха внимателно. Когато всички пръчки вече горяха, дон Хуан седна с гръб, опрян на камъка. Огънят остана от дясната му страна.
Младежите очевидно знаеха какво следва, но аз нямах ни най-малка представа как трябва да се постъпи, когато човек има работа с помощници на магьосник.
Загледах младите хора. Те седяха с лице към дон Хуан, образувайки идеален полукръг. Направи ми впечатление, че дон Хуан се е обърнал право към мен, че двама от младежите са седнали от лявата ми страна, а другите двама — от дясната.
Дон Хуан започна да им разказва, че съм тук по планините, за да науча неправенето, и че след нас се движи един съюзник. Реших, че началото е много драматично и се оказах прав. Младежите промениха положението си и седнаха, с левия крак подгънат под тялото. Преди това не бях забелязал как седят. Бях предположил, че седят като мен, с кръстосани крака. Един поглед към дон Хуан ми откри, че и той седи с левия си крак свит под себе си. Той направи едва доловимо движение с брадичка, за да посочи положението, в което седях. Без да се бавя, подвих и аз ляв крак под себе си.