Непознатата от Ямайка

Тя изкрещя.

Райдър замръзна, но обзет от някаква лудост, изведнъж забрави всичките си предразсъдъци. Вече се беше поразсънил, но това не променяше нещата — страстта му беше така всепоглъщаща и завладяваща, че отново влезе дълбоко в нея, после почти излезе; това засили възбудата му и първичното удоволствие и той продължи, отново и отново. Най-сетне спря, но лудостта да я притежава, да я направи част от себе си, да се слее с тялото й пак го обхвана. Искаше му се да удължи удоволствието си, докато може. Притисна я плътно към себе си, обърна се по гръб и както беше върху него, издърпа коленете й встрани — и вече тя го яздеше, опряна с ръка на гърдите му, за да се задържи. Обгърна талията й и силно се оттласна нагоре, после плъзна ръце по бедрата й, повдигна я и я спусна върху себе си, за да й покаже какво да прави. Всички жени обичаха от време на време на бъдат отгоре, за да налагат свой собствен ритъм. Караха го да тръпне от желание, а те се смееха, докато екстазът ги накараше да отметнат глави и да изстенат от удоволствие. Но Софи нито се движеше, нито стенеше. Задържаше го дълбоко в себе си, понеже той я принуждаваше да го прави, по-дълбоко дори и от първия път. Гърдите й се повдигаха, красиви и бели, той въздъхна и я притисна още по-здраво към себе си. В мрака не можеше ясно да разгледа лицето й, а много искаше да го види. Внезапно я чу, че хлипа. Отдръпна се, доколкото можа назад, и се взря в лицето й. Очите й бяха затворени и но бузите й се стичаха сълзи.

Мили Боже, още ли я болеше? Не беше и помислил, не беше се досетил, че при тази поза прониква много надълбоко, а тя още не беше свикнала да бъде с мъж, дори и с него, нейния съпруг. Бързо я вдигна, обърна я по гръб и пак влезе в нея, вече не така дълбоко.

Искаше му се да излезе, да я целуне и да я утеши, да й обясни, че не е искал да я заболи, не е искал да избързва, преди да е готова, но тя се изви встрани и това отново го влуди.

Получи се точно като първия път и щом успя да се овладее, изпита истинска омраза към себе си. Надвеси се над нея, подпря се на лакти, заслушан в стоновете й, чувстваше ударите на сърцето й до своето и разбираше, че е направил нещо ужасно.

— Хайде, спи — промълви той и легна до нея.

Най-сетне тя заспа, но той още дълго чуваше тихите, сподавени стенания.

Сутринта се събуди от обилната слънчева светлина. Почувства тялото й до своето и се усмихна, но си спомни провала от изминалата нощ. Не веднъж, цели два пъти се бе държал като самодоволен глупак, като малоумен егоист. Едва сега го осъзна напълно и това никак не му хареса.

Е, станалото станало. Щеше да поправи грешките си, дори да се наложеше да прояви безкрайно търпение. От друга страна, никога не беше му се налагало да бъде търпелив с някоя жена — една усмивка, шега или закачка, и повечето бяха негови. Разбра, че досега животът не е изисквал от него нищо, което да не може да даде или направи доброволно. Да, животът му бе минал в смях, в безкрайни часове на удоволствия и безразсъдна свобода — от буйната сила на жребеца под себе си до сладострастните стонове на всички жени, които бе познавал, обичал и любил. И никога не бяха му натрапвали никакви отговорности. Това се отнасяше и до седемте му деца — те бяха не задължение, а радост. Да, наистина, до този момент животът му бе преминал сякаш под закрилата на някое доброжелателно божество. А сега всичко се променяше. Жената, която бе приел в живота си, жената, която беше избрал, не го желаеше. У нея сякаш нямаше нито смях, нито спонтанна радост, нито лудостта, която идва някъде отвътре и избликва безрезервно и щастливо.