Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Трябва да организираме бал или някакво тържество, за да представим Софи на съседите. Междувременно, Софи, Алекс ще те запознае с по-интересните от тях.
— Ще дойдат ли Тони и Мелисанда?
— Разбира се, Синджън — отвърна Алекс. — Мелисанда е моята сестра — обясни тя на Софи. — Тя е невероятно красива и се омъжи за Тони Париш, виконт Ратмор, първи братовчед на Дъглас и Райдър. И двамата ще ти харесат. Навярно и Тайсън ще дохвърчи от Оксфорд — той е най-малкият от братята и иска да става свещеник.
Старата графиня каза остро:
— Тя не може да се яви на бал, облечена в старите рокли на Алекс, Дъглас!
— Напълно съм съгласен. Ще извикаме онази шивачка от Рай. Нали я знаеш, Алекс, онази, дето ти шие на тебе.
Без да се обръща конкретно към някого, лейди Лидия възкликна:
— Ах, скъпата Мелисанда! Толкова исках да ми стане снаха, но Дъглас не ме послуша. Надявах се и на теб, Райдър, но Тони се държа непоносимо.
— Тони се ожени за нея, мадам — небрежно вметна Алекс. — Пък и той винаги си е бил невъзможен. В това му е чарът. Веднага ще ти хареса, Софи, а и ти на него. Колкото до Мелисанда, тя също често е много забавна.
Софи погледна изстиналите яйца в чинията си. Не познаваше всички тези хора и се интересуваше от тях не повече, отколкото те от нея. Като повечето от мъжете в Ямайка, Тони сигурно щеше да я погледне и да реши, че е лека жена. Взе си кифличка и задъвка. Разговорът около нея продължаваше и мимоходом дочу още няколко обиди, които свекърва й подхвърли.
Изведнъж усети, че някой я гледа. Вдигна глава и среща погледа на Райдър. Какво ли не беше наред? Навярно имаше масло по брадичката си.
Той се усмихна:
— Тази сутрин си много красива, Софи, но си малко бледа. А аз искам страните на жена ми да са румени. След закуска се облечи за езда и ще те разведа из любимите си места. За разлика от Дъглас аз не си губя времето да се катеря по скали, които всеки момент ще се срутят под краката ми. Не, местата, които предпочитам, са съвсем различни. Ще ти харесат, ще видиш.
Софи не смяташе, че ще й харесат. Сигурно искаше да я отведе на някое притаено място и отново да бъде с нея. Цялата гореше отвътре, мускулите на бедрата й бяха схванати и я боляха. Не искаше дори да се доближи до него. Нищо не искаше.
Жадуваше за няколко мига с Джеръми, но преди да отвори уста, те двамата със Синджън вече ставаха заедно от масата. Софи видя как братчето й улови Синджън за ръката и излязоха от стаята.
Райдър каза нежно:
— Синджън е нещо ново и забавно за него, докато ти, мила, си прочетена книга. Радвам се, че се разбират. Но не се безпокой, ние с теб пак ще му станем интересни.
Не й харесваше, че разбира какво мисли, не й хареса нито логиката, нито разумното му обяснение. Малко от мъжете, които познаваше, бяха разумни. И Райдър не беше изключение, особено там, в Ямайка. Беше циничен, абсолютно безмилостен и пресметлив като дявол. Това беше една от страните на характера му, които не познаваше и не искаше да приеме. Райдър се обърна към брат си:
— Ще дойдеш ли с мен в кабинета, докато Софи се облича? Искам да поговорим.
На излизане лейди Лидия изстреля последния си патрон:
— Мисля си, мило момче, дали да не поканиш на бала семейство Харвестоун?
Понеже нито едно от милите момчета не разбра към кого е отправен въпросът, и двамата кимнаха: Дъглас с намигване, а Райдър с огромното желание да изругае.
— Харвестоунови имат три прекрасни дъщери — продължи лейди Лидия, — които съвсем до скоро бяха на гости на някакви роднини в Бостън. — Погледна многозначително към Софи и добави: — А това ни най-малко не ми харесва.
— На мен също, мадам — отвърна Софи, захвърли салфетката си на масата и стана, преди лакеят Джеймисън да успее да отмести стола й.
Свекърва й, разбира се, имаше предвид, че не харесва нея, Софи — тя сякаш изобщо не я забелязваше.
— Не бързай с обличането, Софи — подвикна след нея Алекс. — Дъглас и Райдър навярно имат много неща да си казват. Толкова отдавна не са се виждали, а са много близки.
Седнал зад писалището си в кабинета, Дъглас мълчаливо наблюдаваше как брат му крачи напред-назад. Известно време двамата мълчаха.
— Тя е очарователна — обади се най-после Дъглас.
— Да, така е.
— Само че изобщо не се държи като младоженка. Докато те нямаше, повечето време прекарваше сама. Тя е нещастна, Райдър.
Райдър се спря за миг само за да изругае.
— Отначало си мислех, че й е мъчно за вкъщи, но май изобщо не е така, а?
— Не е.
— А снощи… бях ужасно изненадан. Не знаех как да реагирам. Тъкмо отивах към кухнята да взема малко мляко за Алекс и я видях да тича по коридора, цялата пребледняла. Не ми обяснявай нищо, Райдър. Но ако има нещо, с което да ти помогна, можеш да разчиташ на мен. Заради теб ли е така нещастна? Да не би да е разбрала за предишните ти връзки? Обидил ли си я с нещо? Или е ревнива?