Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Тя го изгледа така, сякаш бе полудял. Отново затвори очи, въпреки настояването му, после пак ги отвори. Трябваше да издържи всичко, което щеше да й направи. Все пак, може би нямаше да е чак толкова лошо. А и щеше да свърши бързо.
Проклета лъжа! Толкова се надяваше, че ще й помогне да се отпусне, но нищо такова не се случи. Усещаше, че не може повече да чака. Бавно навлезе в нея. Обеща си, че ще остане само за малко и после ще продължи с уста. Още мъничко, само докато види, че го приема, защото искаше да го почувства в себе си, преди да й достави удоволствие. И докато проникваше по-надълбоко, промълви:
— Моята жена! — и в гласа му прозвуча учудване и задоволство. — Знаеш ли, много ми е странно. Никога не съм бил женен, не съм си и мислил да го правя, но ето, ти си с мен в леглото, и аз влизам в теб. Моля те, Софи, приеми ме.
Да, ще го приема, помисли си тя. Лежеше колкото можеше по-неподвижно. Нямаше друг избор. Чакаше уплашена и й се искаше всичко по-скоро да свърши и той, като всички мъже, да издаде ония пръхтящи звуци, които означаваха, че скоро ще се изтощи, пенисът му ще се сбръчка и отпусне и веднага след това ще заспи.
Тя беше девствена, беше негова жена и сега щеше да стане негова. Членът му се докосна до девствената й ципа и той леко я насили. Не успя. Изруга, защото знаеше, че трябва да излезе, и действително се опита, но вече не можеше да се овладее. Погледна надолу и отново опита да се дръпне. Не можеше. Наведе се и я целуна. Езикът му потъна дълбоко в устата й, той изстена, с мощен тласък проникна през девствеността й, достигна утробата й и това му беше напълно достатъчно. Усети как тя се опитва да се освободи от него, как сълзите й капят по устните му, но въпреки всичко изстена отново, обзет от спонтанни и диви чувства, и продължи да се движи, докато се изля вътре в нея.
После се отпусна върху неподвижното й тяло и застина. Дишаше учестено, целият плувнал в пот, с лице, сгушено на възглавницата до нейното.
Не очакваше, че ще я заболи. Далия никога не беше се оплаквала. Вярно, че Софи не беше я и питала, но Далия винаги споделяше с нея всичко и весело, и с подробности сравняваше мъжете. Софи не можеше да си представи, че Далия доброволно и мълчаливо би понасяла подобна болка и много се изненада, когато тя проникна дълбоко в нея заедно с усещането за чуждото тяло. Знаеше, че мъжете изхвърлят семе и че сега то беше вътре в нея заедно с болката, която бе й причинил. Възможно ли беше жените да понасят тази болка с удоволствие?
Много неща знаеше за интимностите между мъжа и жената. Знаеше всичко за шестима мъже, за телата и за нуждите им, но никога не беше си представяла, че проникването му в нея ще ги свърже по такъв начин. Той все още се намираше дълбоко в нея — можеше да почувства всеки сантиметър от пениса му. Сякаш се опитваше да стане част от нея, а тя не му позволяваше. Не, той си беше съвсем отделен човек и скоро щеше да се отдели от нея. Притисна бедра към леглото, пое си дъх и си пожела по-скоро да я остави на мира.
Райдър успя да се надигне на лакти, нежно й се усмихна и това я обърка.
— Съжалявам, че те заболя, повече няма да се случи.
— А сега защо ме заболя?
Никакви лъжи повече, никакви увъртания! — реши той и каза направо:
— Беше ти за първи път. Ти беше девствена, както си и мислех, така че трябваше да разкъсам девствената ти ципа. От това те заболя.
Тя впи поглед в него и когато осъзна какво й казва, очите й помръкнаха. Лъжи, всичко е било лъжи — и че е бил с нея в онази вила, и вероятната й бременност…
— Негодник такъв!
Надигна се рязко и се опита да го отхвърли от себе си.
— Разбирам как се чувстваш. Съжалявам.
Той обхвана китките й и притисна ръцете й над главата. Все още беше в нея и за свой ужас тя го усети как отново нараства. Не биваше толкова скоро, нямаше да го понесе. Направо й се прииска да го убие.
— Съжалявам, че те излъгах, Софи. Отначало го направих просто за да те накажа за онова, което ми причинихте. Признавам, че не беше честно от моя страна, но и вие с чичо ти не постъпихте по-честно. А това ми даваше власт над тебе и изравняваше шансовете ни в твоята игра. После, когато реших да се оженя за теб, пак се възползвах от лъжата си. И спечелих.
— Откъде накъде си мислиш, че като си се оженил за мен, си спечелил? Глупости! Коя съм аз — нямам нито зестра, нито име, нито…
— Млъкни, по дяволите!
Гласът му прозвуча така гневно, че сивите й очи помръкнаха, а Лицето й пребледня като чаршафите.
— Колкото и да се гневиш, не можеш да промениш това, което бях, това, което съм. Нищо не си спечелил, Райдър.
— Срещу теб аз винаги ще печеля, Софи. Добре е да запомниш това.
Без предупреждение, без да издаде и звук, тя рязко измъкна дясната си ръка и го удари с юмрук в зъбите. Той долови движението й, но не можа да реагира достатъчно бързо, защото се беше отпуснал, смееше се, перчеше се, че е все силен, че е неин господар, че е единственият мъж, който завинаги ще я притежава…