Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Винаги успява да ме надхитри, помисли си тя вцепенена. Просто ме омагьосва с думите си, с ума си. И тя ли беше се държала така с него? И тя ли го беше провокирала и дразнила, както той правеше с нея сега? Обгърнаха я спомени. О, да, беше го правила, и то много майсторски. Беше го докосвала, за да го влуди от желание. А сега се държеше като някоя глупачка с вързан език. Защо не можеше да се държи с него като със сър Робърт? Понякога й се щеше отново да бъде предишната, но после разбираше, че всъщност не е сигурна тогава ли е била истинска, или сега.
Почувства как ръцете му обхващат китките й. Той я изправи, притисна я към себе си, топлият му дъх докосна косите й.
— Сега ще ти обясня как ще прекараме тази прекрасна нощ. Няма да бързаме — нужно ни е време, за да се опознаем. Ще те целуна и…
Той млъкна, целуна я леко по устата и продължи:
— Я по-добре да ти покажа. Но ми направи една услуга, Софи — забрави всичките ония проклети мъже. Просто ги забрави. Те нямат нищо общо с нас двамата. Сега сме сами, сега сме просто мъж и жена.
Но тя не можеше да забрави за другите. Не можеше и да го отблъсне — той й беше съпруг и имаше пълно право над нея. Всъщност, повече право, отколкото и чичо й, и това беше направо непоносимо. Стига да поискаше, можеше да я съблече и да я върже за леглото. Опита се да се успокои. Някога бяха минали седмици, докато свикне с тази мисъл. Е, поне знаеше, че няма да изпадне в истерия и да се разкрещи. Не беше такава, пък и да беше, чичо й Тео отдавна да е избил тия приумици от главата й.
Райдър издърпа нощницата през главата й, тя не можа да се овладее и се отдръпна. Той леко я докосна.
— Раните ти са заздравели. Боли ли те още?
Тя поклати глава.
— Добре — рече той и отново я привлече към себе си.
За пръв път я притискаше гола до себе си. Сърцето му биеше силно и учестено. Искаше му се мигновено да влезе в нея и да се забрави, да я усети около пениса си, да почувства пристягането на вътрешните й мускули… Но не беше такъв глупак. Тя се нуждаеше от всичкия му опит, а и прекалено много усложняваше нещата. Той винаги се бе отнасял с присмех към такова отношение — за него да се любиш беше чудесно изживяване, изпълнено с веселие, звучни целувки, споделени стонове и въздишки… Но сега никак не му беше смешно и нищо весело не му идваше наум. Трудно щеше да му бъде.
И макар никога досега да не беше се провалял пред никоя жена, изведнъж започна да му се струва, че целият му досегашен опит е недостатъчен. Целуна я по устните, лекичко захапа ухото й, откри онова чувствително място на шията й, което влудяваше всички жени.
Докато галеше гърдите й, й прошепна колко е хубава, какво удоволствие изпитва да я докосва и как иска да я целува по цялото тяло. Зърната на гърдите й бяха тъмнорозови и щом нежно захапа едното от тях, си помисли, че всеки момент ще свърши. Вкусът й беше невероятен, а кожата — толкова гладка… Струваше му се, че никога досега не е изпитвал такова нещо, и с огромни усилия си наложи да потисне чувствата си.
Обгърна бедрата й и я положи по гръб на леглото. Целуваше гърдите й, галеше ги и с всяка измината секунда все по-отчаяно я желаеше.
Бавно прокара лявата си ръка по корема й — още си спомняше грозните синини. Никога нямаше да забрави гнева, който почувства, когато ги видя. Бавно плъзна пръстите си надолу и когато достигна между бедрата й, усети как тялото й се напряга. Искаше му се още сега, веднага да влезе в нея — трепереше от желание. Преди да срещне Софи, Райдър Шербрук изобщо не би се и замислил дали да го направи. Сега искаше да се овладее, но толкова отдавна я желаеше, че просто не знаеше дали ще успее.
Погледна и си помисли, че може би точно затова пожела да се ожени за нея — бе усетил, че тя ще го накара да се чувства така, че ще бъде по-различна от всички останали жени в живота му. Затвори очи и внимателно проникна в нея със средния си пръст. От усилието да се овладее дъхът му спря. Мекотата и топлотата й го накараха да стисне зъби. Тя тихо и приглушено изстена и той прие това като израз на желание. Господи, нямаше как да не бъде желание! Как можеше да не го желае, когато той вече беше на ръба на лудостта?
Тя се стегна, мускулите й се свиваха около пръста му и той знаеше, че скоро ще свърши. Навлезе по-дълбоко, докосна девствената й ципа, усмихна се, защото беше сигурен, че наистина ще я намери и я разтегна, доколкото можа, понеже не искаше да я заболи.
Раздалечи бедрата й, застана между тях и я погледна в очите.
— Софи, сега ще вляза в теб. Отвори очи. Помни, че няма от какво да се притесняваш — вече сме го правили, няма нищо ново. Повярвай ми. И ако се опиташ да се отпуснеш, дори ще ти бъде приятно.