Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
По-добре да не беше го казвала, но вече бе късно.
— Останалите бяха толкова самодоволни, изпълнени с такава гордост и суета, задето са ме имали. Аз бях просто една жена, нищо повече, но за тях се превръщах в награда, в притежание, макар и нетрайно, което им създаваше престиж в очите на другите мъже. А теб не те интересуваше какво си мислят останалите. Ти гледаш на нещата по съвсем различен начин и реагираш различно.
Той се замисли.
— Не ме разбирай грешно, Софи. Аз те желаех, не се съмнявай в това, но за мен всичко беше игра. Исках да те победя, да те завоювам. Навярно съм искал да ти дам един урок. Но сега нещата се промениха. Ожених се за теб и това никак не е лошо. При мен вие с Джеръми сте в безопасност. Осигурени сте, никога вече няма да има от какво да се боите. О, усещаш ли? Отново те желая. Но първо ще те измия и ще те оставя да си починеш. Още ли ще се биеш с мен?
— Да!
Той въздъхна и се отдръпна. Отиде до дългия нисък скрин, отвори едно чекмедже и извади две ленени кърпи.
— Съжалявам за това, което стана. Навярно си ми толкова ядосана, че сега цяла седмица няма да ми говориш, макар да съм ти съпруг и да си дала клетва дами се подчиняваш.
Тя скочи от леглото и както си беше гола, изтича до вратата на спалнята, но ръката му я изпревари и затисна вратата.
— Имаш ли ум, Софи? Ти си съвсем гола, скъпа! Съмнявам се някой от слугите или роднините ми да обикаля из къщата по това време, но кой знае? Предпочитам само аз да познавам женските ти прелести. Много си хубава, Софи. Краката ти са дълги и стегнати и тичаш чудесно.
Улови я за ръката и я задърпа към леглото, но тя го ритна зад коляното и от внезапната болка той я пусна. Отскубна се и този път успя да изскочи навън още преди той да стигне до вратата. Затича по дългия коридор, без да съзнава, че е гола. Просто тичаше и тичаше, докато внезапно не връхлетя върху някаква сянка, която се оказа мъж в халат. Беше графът, девер й. Ръцете му обгърнаха раменете й и той внимателно, но здраво я задържа.
— Пусни ме!
— Трябва да облечеш нещо — рече Дъглас, така стъписан от появата на голата си снаха, че се удиви на способността си изобщо да говори.
— Моля те! — повтори тя и се опита да се отскубне. Погледна през рамо към Райдър, който тичаше към тях по коридора по халат, преметнал друг през рамо. Изглеждаше бесен.
Дъглас и в полумрака успя да различи изражението на брат си. Нямаше представа какво става, но усети страха на Софи и почувства желание да я защити, както би защитил жена си.
Той поотпусна хватката около раменете й и тихо каза:
— Жена ти изглежда разстроена, Райдър.
— Да — отвърна той, когато стигна до тях.
Беше обезумял от гняв. А сега и брат му изникна отнякъде и прегръщаше жена му, която беше гола!
— Остави я, Дъглас!
Дъглас нямаше избор. Е, знаеше, че Райдър не е жесток човек. Нямаше да я бие, но щеше да й дръпне такова конско, от което би трепнало и най-коравото сърце.
Каза тихо:
— Надявам се, че всичко ще се оправи.
— Да — кратко повтори Райдър. — Софи, облечи това. Не е нужно брат ми да вижда жена ми гола.
Дъглас я пусна. Тя стоеше неподвижна, докато Райдър я увиваше в халата — беше мек от честото пране и ухаеше на тялото му. Тя потръпна, но не помръдна и не каза нищо. Всичко така се беше объркало…
— Приятни сънища — пожела им Дъглас и за миг изгледа брат си.
— Благодаря — отвърна Райдър, улови Софи за ръка и я поведе обратно по коридора.
А Дъглас остана на мястото си, докато не ги видя да влизат в спалнята на Райдър. Какво, по дяволите, ставаше там?
Райдър мълчеше. Заведе я до леглото, вдигна я въпреки съпротивата й и я сложи да легне по гръб. Съблече халата, взе кърпите, отново се надвеси над нея, възседна я и завърза китките на ръцете й за колоните на леглото.
— Така — каза той, изправи се до леглото и я огледа. Тя бе пребледняла от гняв, но не издаде нито звук.
— Доста кръв има — рече той и се намръщи. — Съжалявам, че те заболя, Софи. Сега стой мирно и ме остави да те измия.
Тя остана неподвижна, понеже беше твърде уморена, за да продължи да се бори. Опита се да освободи китките си, но възлите бяха стегнати здраво. Защо не й казваше нищо за бягството й, за срещата с брат му? Райдър разтвори краката й и тя стисна очи. Усещаше, че я гледа, почувства между краката си мократа кърпа. Не искаше да я гледа така, не искаше да има такава власт над нея. Когато я погледнеше, виждаше в нея само женското тяло, което му принадлежеше. Той свърши, помълча и каза:
— Софи, погледни ме.
Тя отвори очи, но това, което прочете в тях, никак не му хареса.
— Голяма глупост направи. Защо ти трябваше брат ми да те вижда гола? Не знам защо, но това никак не ми хареса. Е, станалото станало. Изморена си и не си на себе си. Искаш ли да поспиш?