Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Да, така е — съгласи се Райдър и сам се стресна от думите си: — Направо не ми се вярва, че съм съгласен, но е така. Да желаеш само една жена е смущаващо откритие, но аз желая единствено Софи и никоя друга. Господи, знам, че е невероятно, но е точно така!
— Ако трябва да бъда честен, аз също открих колко ценна може да бъде една съпруга. За мен тя стои над всичко в живота.
— Да, Алекс си я бива. Радвам се, че се разбрахте.
— О, разбрахме се и историята е много забавна. През някоя дълга зимна вечер ще ти я разкажа. Със сигурност ще ми е по-забавно, отколкото да пиша за онова проклето привидение Невестата-дева.
Графът стана:
— Бих казал, приятелю, че ти предстои трудна работа. Но пък от друга страна, нищо ценно не иде даром.
— Аз вече достатъчно много я ценя, ако това имаш предвид. Така е, колкото и да е странно. За мен тя е много по-важна, отколкото можеш да си представиш. Веднъж ми беше казал, че обичам предизвикателствата и че колкото е по-голям залогът, толкова по-добре играя. Този път няма да загубя, Дъглас. Не мога да си го позволя.
— Значи я обичаш?
— Глупости! Като чуя думата любов, направо ми се повдига. Не, не ми обяснявай колко обожаваш Алекс — и сам виждам как си оглупял по нея. Но аз да обичам? Не ме разбирай погрешно. Аз, разбира се, харесвам Софи. Желая я, тя ме кара да изпитвам усещания, които никога досега не съм изпитвал, и искам да бъде щастлива. Искам да разбере, че по някаква незнайна причина тя е важна за мен. И нищо повече. Но и това е напълно достатъчно, за да съм неин завинаги.
Дъглас изгледа брат си и черните му вежди се повдигнаха с цял инч.
— Ти не си я виждал каква беше в Ямайка и несъмнено я мислиш за тиха вода. Тя е опърничава, Дъглас. И поисках да я укротя, да я опитомя.
Поклати глава и отново закрачи напред-назад.
— А сега ми се ще пак да стане, каквато си беше. — И се засмя: — На никого не цепеше басма.
Дъглас отново премълча.
Софи се усмихваше до ушите, просто не можеше да скрие усмивката си. Райдър бе докарал в Нортклиф любимата й кобила, Опал. Наведе се и я погали по дългата шия.
— Ах, толкова ми липсваше — промълви и отметна глава, после препусна в галоп.
Когато поблагодари на Райдър, все още бе толкова замаяна от жеста му, че не можа да изрази колко високо всъщност го оценява. Той продължаваше да се държи странно и тя се притесняваше от добротата му, от безкрайното му разбиране и нежност.
Райдър само сви рамене:
— Ако я бях оставил в Кемъл Хол, щеше да умре от преяждане. Стана дебела и ленива и всеки път, щом ме видеше, ми хвърляше печални погледи и през цялото време цвилеше, докато накрая започна да ми се причува, че направо произнася името ти. Какво друго можех да направя?
Тя можа само още веднъж да промълви:
— Благодаря ти.
Райдър яздеше до нея щастлив, че успя така приятно да я изненада. Беше му длъжница и той се чудеше как ли ще му се отплати, защото беше сигурен, че ще го направи. Познаваше я достатъчно добре и знаеше, че ще приеме жеста му като дълг.
Софи препусна в галоп и той се остави да го изпревари по тясната ливада, която очертаваше северната граница на имението Нортклиф. После дръпна юздите на своя жребец, Дженезис, кокалест и черен като смъртта и по-издръжлив и от двадесет португалски мулета.
Започна да си подсвирква. Беше си у дома, денят бе слънчев и топъл, беше успял да зарадва жена си. Всичко щеше да се оправи. Вече знаеше какво ще направи с предишните си връзки и решението му беше непоколебимо. Колкото до децата, просто трябваше да избере подходящ момент и да каже на Софи за тях. Те му липсваха. Още утре щеше да иде да ги види — беше донесъл подаръци на всички.
Софи спря кобилата под сянката на огромен дъб, стар като варовиковите хълмове няколко мили по на юг. Пое си дълбоко дъх и се почувства чудесно. Райдър се държеше много учтиво, като се изключи, разбира се, изминалата нощ, когато отново се превърна в арогантния и безмилостен мъж, когото помнеше от Ямайка. Но днес може би щеше да разбере, че тя не иска повече да я докосва. Може би просто щеше да е учтив с нея и нямаше да иска повече. Тя се намръщи.
Изчака го десетина минути, погледна назад дали не се задава от завоя, но от него нямаше и помен.
Поколеба се за миг, обърна Опал и се върна по пътя, внезапно разтревожена. Дали не беше му се случило нещо?
И изведнъж го съзря. Беше си цял и невредим. До него, яхнала дореста кобила, бе спряла някаква жена, двамата стояха насред пътя и разговаряха. Жената протегна ръка и леко докосна ръката му. Дори и отдалеч се виждаше как той се усмихна, зъбите му блеснаха в познатата усмивка и се наведе към жената.