Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Душата й бе мрак. Донякъде разбираше причините за този мрак — нали и той бе станал негова жертва. Все пак при него моментите на болка и несигурност, които преживява всеки човек, бяха рядкост. Беше му вървяло и той го знаеше. Но сега всичко беше друго, сега сам трябваше да се промени — заради това, което бе извършил, заради това, което беше и което искаше да стане тя за него.
А Софи все още спеше. Предпазливо се обърна и я погледна. Косите й бяха пръснати по възглавницата, на лицето й личаха следи от сълзи, но беше красива. Не беше красавица както някои от жените, които познаваше отблизо, не блестеше като прекрасната сестра на Алекс, Мелисанда, но за него бе най-красивата, безкрайно и необяснимо скъпа. Той нежно приглади веждите й и очите й бавно се отвориха. Не помръдна, не издаде звук, само го гледаше. Почувства колко е напрегната и я целуна:
— Добро утро, скъпа.
Тя застина. Очите й помръкнаха, после станаха напълно безизразни. Не можеше да понесе това и каза:
— Добре де, по дяволите! Стига вече! Кълна се, че никога повече няма да ти причиня болка!
— Мъжете винаги причиняват болка на жените.
— Богатият ти опит определено не обхваща всичко.
— Тази нощ ти два пъти ме нарани. И ще го правиш отново и отново, просто защото си мъж и си по-силен от мен, защото имаш и властта, и силата да ме караш да правя всичко, което искаш.
— Чак пък толкова? Май е време да обявя божествеността си на всеослушание, а?
Шеговитият отговор му остави възможност да помисли за момент. Господ му беше свидетел, че с нея, със собствената си жена, щеше да има доста трудности.
Тя го побутна, но не можа да го отмести. Дишаше учестено и той усещаше колко й се иска непременно да се освободи от него, а това го плашеше и нервираше.
— Не ти вярвам, Райдър. Ти ще ме насилваш всеки път, когато имаш нужда от жена. И ме лъжеш като всеки мъж, който държи да получи нещо.
Той стана и отговори:
— Ще се научиш да ми вярваш и да ми имаш доверие.
Но тя се отдръпна в далечния край на леглото, гледаше го, без да мръдне, и той прочете в очите й страх, нелогичен страх, от който кипна и му се дощя да я изхвърли през прозореца.
Все пак не му убегна иронията на момента. Почуди се какво да направи и позвъни за топла вода. После, щом се облече, излезе от стаята и я остави, сама и притихнала, придърпала завивките чак до брадичката си.
На закуска Синджън обяви пред всички:
— Нощес видях Невестата-дева. Навярно бе дошла при Софи, но е объркала спалните. Помисли си само — обърна се тя към снаха си, — скоро може да те посети семейното ни привидение. Не се бой от нея, тя само ще те поздрави с влизането ти в семейство Шербрук. Много отдавна е тук, всички предишни графове са писали за нея.
— Стига с това проклето привидение! — сряза я сегашният граф. — Никакво привидение няма, Софи. Хлапето просто има живо въображение. Не й обръщай внимание.
— Истинско привидение?! Не се шегуваш, нали? — прошепна Джеръми така, че само Синджън да го чуе — нямаше никакво намерение да противоречи на граф Нортклиф.
— Когато излезем на езда, ще ти разкажа всичко за нея.
— И аз никога не съм я виждал — отбеляза Райдър и остави чашата с кафето. Преглътна хапка яйце, погледна жена си и й намигна.
— Но може и да ни посети. Как ти харесва идеята?
— За привидението ли? О, харесва ми. Коя е тя?
— Млада дама, чийто съпруг бил убит, преди да успеят да изконсумират брака си — заразказва Райдър. — Някъде, струва ми се, през шестнадесети век. Имала дълга, много руса коса и носела потъмнели накити от онова време — поне така твърди Синджън. Очевидно се явява само на жените от семейството.
Алекс отвори уста, но си замълча.
— Както казах, за нея са писали всички графове Нортклиф — продължи Синджън. — Жалко, че Дъглас отказва и да чуе за това, камо ли да напише и дума за нея.
Графът изръмжа и хвърли суров поглед към жена си, която съсредоточено режеше бъбречетата в чинията си. После се обърна към останалите: