Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Над главата си дочу гласа на Уитби.
Значи оставаше само надолу.
Бързо се спусна но последните няколко стъпала, но налетя право на двама, които се промъкваха покрай една от мраморните колони на входа.
Устата на Чеси зяпна от изненада, когато по-едрият се обърна и доближи пръст до устните си, за да й даде знак да мълчи.
— Но кои…
Той бързо я хвана за ръката и я придърпа в сянката, тъкмо когато Уитби мина по площадката и заслиза по стълбите.
Момчето — защото това бе момче, както Чеси забеляза — я стискаше за ръката и й правеше отчаяни знаци да мълчи. За момент Чеси изпита чувство на вина, че става съучастник на техните планове.
После отхвърли тази мисъл от главата си. И понеже не приличаха на крадци, не бе нейна работа какво правят тук.
Когато най-накрая Уитби изчезна, момчето въздъхна с видимо облекчение и потупа своя спътник.
Момиче, както забеляза Чеси. Момиченце с естествени златни къдрици и очи с цвета на лятното небе.
Очи със същия цвят като тези на Тони…
Лицето на Чеси стана изключително сериозно.
— И така, какво става тук? Не е хубаво да се криете от Уитби.
Момчето се усмихна накриво, докато побутваше украсената си триъгълна шапка под мишница.
— Не е, нали? Но се налагаше, разбирате ли? Защото той ще отиде и ще каже на нашия… на графа. А пък той, от своя страна, направо ще ни одере кожите, ако разбере, че сме тук.
— На графа? Но кои…
— О, не се занимавайте с нас. Продължавайте да си гледате вашата работа. То и ние май ще тръгваме. — Ако момчето намираше за странно жена да се разхожда из къщата на графа, то бе прекалено добре възпитано, за да каже нещо по този въпрос. — Но може би трябва да ви помогнем да се ориентирате? Преди миг изглеждаше сякаш сте се загубила.
Чеси реши, че истината е най-добрата политика.
— Ами, аз просто се грижех за… графа. Той не беше… много добре.
Момчето се стъписа.
— Не е бил добре ли? Но аз мислех, че…
— Не се тревожи. Ще се оправи съвсем скоро.
Устните на момиченцето се изкривиха.
— Ще умре, нали? Точно както и те направиха! — Раменете й се отпуснаха и тя стисна трогателно парцалената кукла.
Брат й положи ръка на рамото й. В същото време се обърна към Чеси.
— Така ли е? Ще умре ли?
Чеси усети буца да засяда в гърлото й.
— Разбира се, че не. Та той е силен като бик… Просто имаше премеждие и се налага да си почива. До половин час, предполагам, ще се появи, ще крещи, че иска да закуси и ще прави живота на недобре платените си и неуморни прислужници истински ад. — Тя хвърли към децата изпитателен поглед. — Разбира се, стига състоянието му да не се влоши отново, когато ви види.
Лицето на момченцето просветна.
— Сетих се! Вие сте тази, която е спасила живота му, нали? Кочияшът Джем ни разказа за вас. Отначало не му повярвах, да си призная. Мислех, че иска да ни сплаши; като наказание, задето настоявахме да дойдем в Лондон. — Внимателно огледа копринените панталони и туниката на Чеси. — Лечителка, така ви нарече той. Предполагам, че затова носите тези… — Той осъзна, че не се държи прилично и силно се изчерви. — Извинете ме. Какви ги приказвам! — Изпъна прашното си палто, приглади масленозеленото си сако и хвърли поглед към момиченцето до себе си. — Извади си палеца от устата, Елспет — нареди той строго.
След това отново се обърна към Чеси и най-церемониално й подаде ръка.
— Казвам се Джеръми Лангфорд. Това е сестра ми, Елспет. Ние не трябваше да идваме тук, в Лондон. Но нашият… Искам да кажа графът, трябваше да се върне в Севъноукс в края на миналата седмица. А когато не си дойде, започнахме да се тревожим, че нещо пак не е наред. Затова решихме…
В този момент фигурката до него, която пристъпяше от едно краче на друго, не можа да се въздържи повече.
— О, я стига, Дже’ъми. Остави аз да разкажа! Първо се промъкнахме до конюшнята. После склонихме кочияша Джем да ни докара дотук, за да видим какво не е наред. — Тя се взря нагоре в лицето на Чеси с широко отворени очи. — Хубава сте — заяви тя непоколебимо. — Харесвате ми.
Миг след това Чеси усети една пълна ръчичка да се намърдва в нейната.
Метличеносините очи се разшириха още повече.
— Ще се ожените ли за нашия Тони? Ще бъдете ли новата ни мама?
Чеси пребледня като чаршаф. Мили Боже, нищо чудно че очите й се сториха познати! И на двамата — ясни и лазурни!
„Мама“, беше заявило момиченцето. Това трябва да са неговите деца! Защо не й бе казал?
Побиха я тръпки. Затвори очи, неспособна да погледне истината в лицето.
— Ш-ш-ш-т, Елспет! — сряза я остро момчето. — Виж как я разстрои сега! Не можеш ли и една мисъл да премълчиш?