Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
При този образ желанието отново се събуди в него. Пръстите му се свиха, докато по тялото му се разливаше топлина…
Припомни си как се бяха любили веднъж и после пак, и пак, докато зората се пропукваше над димящите лондонски комини. И всеки път бе така задоволяващо, по начин, който Морлънд никога не бе преживявал.
Единственото, което искаше сега, бе да бъде при нея, с пръсти дълбоко заровени в косите й, а тялото му да се отдаде на новата вселена, която бе започнал да открива в нейните обятия. Но не можеше.
Не и докато тази проклета книга не бъде открита и докато съществува вероятността постигнатото от водената три години външна политика да се провали.
Лицето му съвсем помръкна, докато мачкаше хартията на топка.
— Донеси ми кафе, Уитби. Много кафе. И дрехи.
Огледа затрупаното с книжа бюро с тайното чекмедже и си даде сметка, че могат да минат часове, преди отново да е свободен. Трябваше да се изработят кодове. Трябваше да се влезе във връзка с информаторите, а някои от тях бяха на невероятни места.
Ръцете му потънаха дълбоко в джобовете, обзе го отчаяние.
Защо сега? Защо не го оставеха на мира, след като войната бе свършила?
Но отговорът му бе добре известен. Отговорността бе негова, тъй като той бе автор на плана. Честта го задължаваше и не можеше да не откликне на молбата на Уелингтън, така както не можеше да престане да диша. Честта бе единственото, което го движеше от много време насам.
От десет години?
Тихичко изруга.
— А, и още нещо, Уитби…
— Да, милорд?
— Погрижи се, моля те, за мис Камърън. Храна. Дрехи. Каквото поиска. Кажи й — той прокара ръка през буйната си тъмноруса коса, — че може да се позабавя.
— Разбира се, милорд.
— След това изпрати съобщение до Севъноукс. Доколкото си спомням, братът на учителя на Джеръми приключи с учението си в Оксфорд. Пиши му, че се нуждая от него в Лондон. По един деликатен въпрос — добави Морлънд. — И го помоли да донесе читанки и няколко по-елементарни романа.
— Разбрах, милорд.
Докато прислужникът затваряше тихичко вратата след себе си, графът остана до прозореца, откъдето продължи да гледа към добре поддържаните розови храсти, които растяха в дъното на градината.
Но човекът, чийто силует се очертаваше в рамката на прозореца, не забелязваше нито червените цветя, нито зелените клонки.
Пред очите му беше само лицето на една жена — възхитително със своята честност и омайващо със своята тъга.
И той осъзна, че никога няма да я пусне да си отиде, че желае да прекара остатъка от живота си, борейки се, спорейки, опитвайки се да разбере нейните настроения, които се меняха всяка минута, и да я направи най-щастливата жена на земята.
Трябваше да успее.
Но нямаше да стане преди тази проклета работа с Джеймс Камърън и книгата напълно да е приключила.
— И тогава той заяви, че ще ни направи на бъз и коприва, ако ние двамата дори помислим отново за подобно нещо!
Чеси се облегна и се усмихна, докато Джеръми Лангфорд завърши разказа си с подкупваща усмивка.
— И ние не го направихме, мис Чеси. Мога да ви се закълна, че не го направихме. Макар мис Туитчет — нашата гувернантка — непрекъснато да ни разваля настроението с вечното си натякване.
Той погледна към Елспет, която го дърпаше за ръкава. Очите й бяха огромни.
— Какво значи бъз и коприва, Дже’ъми?
Брат й поклати глава.
— Не сега, Елспет — нареди той важно. Чеси се съжали над момиченцето.
— То е нещо, което не те кара да се чувстваш много удобно, скъпа. — Тя протегна чинията с последната от възхитителните лимонови пастички на мисис Харис.
— Защо не я вземеш? Аз повече хапчица не мога да сложа в устата си. — Видя как момиченцето се разкъсва между възпитанието и лакомията. — Съвсем в реда на нещата е. Помисли само колко разочарована ще бъде мисис Харис, ако не ги изядем всичките.
При тези думи Елспет се усмихна и взе последната сладка. След това се спря.
— Ами… Но мож’би вие бихте искали да си я разделим? — Тя гледаше Чеси с огромните си очи.
Чеси се потупа по гладкия като дъска корем.
— Не, не бива. Нали знаеш, човек трябва да внимава за фигурата си.
Приключил с петата си боровинкова кифличка, Джеръми се обади:
— Да не повярва човек, че и на вас ви се налага да мислите за подобни неща, мис. Изглеждате страхотно.
Той си прочисти гърлото и слаба руменина заля бузите му.
— Исках да кажа… Май така не се говори на възрастни.
Чеси се усмихна.
— Комплиментът е чудесен. — Теменужените й очи се смееха. — Ако трябва да бъда точна — най-хубавият, който съм получавала от дни насам.
Насърчено по този начин, момчето засия.