Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Първите писма бе отваряла с изключително внимание, плачейки над всеки ред. Тя самата не можеше да ги прочете, но бе наела учител с отчаяната надежда, че ще се научи достатъчно бързо, за да може да го направи.
Но се бе провалила. Две седмици след като Тони замина, тя и Джеймс се бяха преместили за пореден път и хиляди задължения се стовариха на крехките й рамене. Писмата обаче продължиха да пристигат. Напълно отчаяна, накрая тя помоли една приятелка от евроазиатски произход да й ги прочете.
Каква ирония, мислеше си Чеси. Уи Мей, която никога не бе стъпвала в Англия, четеше почти безупречно. Чеси усети сълзите да напират в очите й, припомняйки си колко унизена се бе чувствала от своята неграмотност. Бе мъчително да слуша от нечия чужда уста написаното от Тони Но Чеси бе запаметила всяка отделна дума.
След това бе вързала здраво купчината писма, заключила ги бе в кутия от чемширово дърво и повече не ги погледна. Щеше да е прекалено болезнено.
Тонът им бе ту насърчителен и прям, ту присмехулен и гневен. В тях присъстваше острият му ум, точното му око за отделните подробности и човешките характери. Те я караха да усеща, че е заедно с него сред хаоса на пазарите и доковете или че плава под опънатите платна по носещите се бързо вълни…
Но болката прозираше във всеки отделен ред, дори когато тонът бе от най-закачливите.
Чеси познаваше тази болка, защото и тя самата я изпитваше. Но нейната бе по-остра, тъй като това бе първата й среща с любовта и нямаше с какво да я сравни, за да я смекчи.
Плачеше всяка нощ, след като Уи Мей й прочетеше поредното писмо; плачеше и се мяташе, притиснала чаршафите плътно до гърдите си, докато си представяше някои от ужасяващите премеждия, които Тони е преживял. През онези мрачни дни писмата на Морлънд бяха едновременно и горчива болка и най-сладка наслада, и постоянно й напомняха за всичко, което бе загубила след неговото отпътуване. Но те бяха и един сладко-горчив урок. Животът продължаваше — за нея, както и за него. Дори когато половината земно кълбо ги разделяше. Може би тази мисъл в крайна сметка й бе помогнала да запази разсъдъка си, а може би и живота си.
Чеси никога не му отговори. Това само щеше наново да отвори раната — нещо, което нямаше да има сили да понесе.
Именно затова отиде в Шао Лин. Баща й внезапно бе дал съгласието си, след като цели две години категорично отказваше. Чеси разбра, че той се тревожи за нея, сериозно се тревожи. Само така можеше да се обясни рязката промяна в становището му.
В Шао Лин поне нямаше писма, над които да ридае. В Шао Лин други неща запълваха мислите й — тайнствени занимания и физическо предизвикателство, които я оставяха прекалено изтощена, за да се сеща за каквото и да било.
Това също я бе спасило. Чеси не се върна, докато не се усети достатъчно подготвена, за да може отново да погледне писмата на Тони.
Докато го наблюдаваше сега, тя си припомни онези горчиви месеци и с усилие на волята не позволи болката да се изпише на лицето й.
— Аз… аз ги получавах. — Гласът й бе равен и безизразен.
Пръстите на Морлънд се впиха в раменете й.
— „Аз ги получавах“ — това ли е всичко, което ще ми кажеш? Само толкова, без никакви обяснения? — Той наскърбено се усмихна. — За три години ти написах над четиридесет писма, Чеси, но нито веднъж не получих отговор.
Тя се стегна и се опита да се освободи.
— Не, почакай. Обясни ми, по дяволите. Трябва да е имало някаква причина.
— Какво значение има? Ти си бе отишъл. Нямаше какво повече да се каже.
— За мен има значение.
Тя въздъхна.
— Бях… заета. Знаеш какъв става Джеймс, когато се залови с нещо ново. Същата есен на два пъти се местихме и…
— И аз бях зает — участвах във война. — Гласът му бе станал по-строг. — Погребвах най-добрите си приятели из скалистите проходи в Португалия и Испания. Стараех се да запазя живота на останалите.
— Съжа… Съжалявам.
— Не ми трябва твоето съчувствие, Чеси. Искам да чуя истината. Защо не ми отговори?
— Не… можех. — Сълзите я задавиха.
— Ето, пак същото. Имало е начини. Дори тогава кораби пресичаха океана всяка седмица. Можеше да намериш…
— Не. Не можех да ти отговоря. Нито тогава, нито днес. Защото… — Тя преглътна, чувствайки как срамът я залива. — Защото не знам… Не умея…
Мили Боже, не можеше да го изрече! Позорът й се струваше прекалено голям.
Тони изчакваше напълно неподвижен.
— Защото не знаеш да четеш ли? — Тонът му издаваше, че е изумен.
Чеси успя само да кимне. Опита се да се отскубне, но той здраво я държеше.
— И сега ли?
Тя отново кимна и напрегнато разтърка очи.
— Боже, Чеси, защо твоят несериозен баща не ти взе учител или не се погрижи…