Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Пълното пръстче излезе от устата на момиченцето.
— На пет и три-четвърти съм.
— Пет и три-четвърти — повтори момчето със страдалческа въздишка. — Вие наистина трябва да слезете долу с нас. Нямам търпение да чуя цялата история. Дори половината от това, което Джем, кочияшът, ни разказа да е вярно, е било невероятно. Но не вярвам… Искам да кажа, не трябва да съм невъзпитан, но ние дори не сме се запознали.
Чеси се усмихна и протегна ръка.
— Мис Франческа Камърън. Можете да ме наричате Чеси.
Джеръми леко стисна пръстите й.
— Толкова се радвам, че той… че графът е бил на вашите грижи, мис Чеси. Само като си помисли човек, че се мотаехме из Севъноукс абсолютно безполезни, а той е бил тук и е имал нужда от нас.
Палецът на момиченцето изскочи от устата й за втори път.
— Казах ти, че трябва да дойдем! Знаех си аз!
Момчето стисна рамото й.
— Този път беше съвсем права, немирнице. Прокл… ъ-ъ-ъ… Ужасно съм доволен, че ме склони. — Лицето му стана сериозно. — Разбира се, сега не бива да безпокоим графа. Трябва да го оставим да си почива. — Лазурносините очи на Джеръми се присвиха. — И на вас малко почивка ще ви е от полза. Изглеждате доста изтощена. — Той се изчерви и се изкашля притеснено. — Не че е редно така да говоря, разбира се. Не исках да кажа… Не че не изглеждате добре. Диамант от първа класа, нали разбирате?
Чеси не успя да се сдържи и се разсмя при такова екстравагантно сравнение.
— Че то си е така, мистър Джеръми.
— А, и хитрувате! — Бузите му станаха още по-алени.
В същия миг пълничките пръсти подръпнаха копринената туника на Чеси.
— Може ли да вървим вече? В кухнята е толкова приятно, когато мисис Харис готви. Тя не използва титли и не ни кара да седим мирно като порцеланови кукли. А аз съм мно-о-о-го гладна. — Брадичката на Елспет потрепери. — Само че на нея няма да й хареса, ако слезем долу сами, тъй като не е редно, че сме тук, нали разбирате? Така че… Мислите ли, че можете да дойдете с нас? За да обясните.
Те ме обезоръжават, повече са на брой и атакуват по всички флангове.
Чеси въздъхна. Е, какво значение можеше да има четвърт час? Особено когато графът седеше отчужден в кабинета си в очакване на важни сведения?
Междувременно Джеръми я хвана за другата ръка и я затегли към задното стълбище.
— Ама наистина, мисис Харис прави чудесни сладкиши! Херцогинята на Кранфорд какви ли не суми е предлагала на Тони, за да й я отстъпи, но той не ще и да помисли за това. Дочух, че самият престолонаследник му е правил предложение… Хиляда лири, каза Джем. Истинско състояние, но графът пак не се е съгласил.
Чеси изведнъж си спомни нещо.
— Не го ли направи? — промърмори тя едва чуто. — Дори за престолонаследника?
— Не — отвърна момчето развеселено. — А най-хубавото на мисис Харис е, че заделя най-вкусното за нас. Нищо, че обича да мърмори, че го прави.
В следващия миг стомахът му се обади доста шумно. Той се усмихна смутено, което го накара да изглежда много малък; нито на ден повече от деветте си годинки.
Чеси си помисли, че е доста привлекателен и уязвим и едва се въздържа да не разроши лъскавата му коса.
— Добре. Водете ни, сър.
Джеръми й се усмихна широко.
— Хайде, Елспет. Не се мотай — подвикна той през рамо, докато поемаше към задното стълбище, водещо надолу към кухнята.
Секунди след това Чеси се озова в светлото мраморно фоайе, разпъната между толкова сериозно изглеждащото деветгодишно момченце, стиснало едната й ръка, и лъчезарното, почти шестгодишно момиченце, увиснало на другата.
За миг Чеси се замисли какво ли още можеше да се обърка през този ден.
28.
— По дяволите! Проклятие!
Облечен в копринен индийски халат в алено и тъмносиньо, графът на Морлънд се извърна намръщено от огрения от слънцето прозорец.
Бе по-лошо, отколкото предполагаше. Много по-лошо.
— Кога пристигна това?
— Току-що, милорд.
Морлънд се взря в гъсто изписаните редове по дебелата хартия. Заловеният от Триадата бе погълнал отрова, скрита в дрехата му. Нещата никак не изглеждаха добре. Освен това не бе проговорил.
— Пратеникът все още долу ли е?
Уитби кимна.
— Тогава го задръж. Ще трябва да отговоря. — Пръстите на Морлънд мачкаха листа. — Въпреки че Бог ми е свидетел, не знам какво да напиша. — Той поклати глава, сякаш искаше да прогони неприятните мисли и се намръщи, когато болката преряза все още бинтованата му ръка.
По дяволите, кога най-сетне ще приключи всичко това? Мислите му непрестанно го отвеждаха в стаята горе, където го чакаше Чеси, с коса като синьо-черен водопад, разлял се по възглавницата.