Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Това си е самата истина. Хич не трябва да се притеснявате за фигурата си. И на мен ще ми достави голямо удоволствие да напердаша всеки, който би оспорил това! — За миг той изглеждаше доста войнствен и Чеси успя да скрие усмивката си, макар че усети странна утеха от готовността му да я защити.
В този миг някаква врата изскърца и се отвори. От горния етаж се изля порой от нареждания. Чеси замръзна.
После се изправи рязко, опитвайки се да изглежда безгрижна.
— Си… Сигурно е време за… ъ-ъ-ъ… лекарствата на граф Морлънд. Най-добре да отида да видя какво желае. Надявам се, че ще ме извините.
Джеръми скочи на крака.
— Разбира се. Ще го поздравите от нас, нали? Ние изобщо няма да пречим. Дори ще се погрижа Елспет да не настоява да я заведе до амфитеатъра на Астли този път.
Обути в ботуши крака прекосиха хола на горния етаж.
Чеси бързо се отправи към слугинското стълбище.
— Мис… Мис Франческа?
Гласът на Джеръми, плах и пълен с копнеж, я спря насред път. Тя се обърна на вратата, с ръка на резето.
— Да?
— Той… Той има голям късмет, че ви е намерил. Има… Има нужда от някого, така да знаете. Откакто се върна от Саламанка е по-друг. Като че ли… Сякаш избутва някакви неприятни неща настрани и все трябва нещо да прави. Сега е вечно зает, все пътува насам-натам, все нещо върши. А преди… Ами… Смееше се на най-различни неща. Намираше време да ни заведе на риба или да търси загубилото се котенце в конюшнята. Не че се оплакваме. Той е толкова добър към нас, като се има предвид… — Очите на момчето внезапно се навлажниха. — Но сега… Сякаш има нужда от нещо повече. Или от някого. Като вас. Елспет и аз го обсъждахме — и двамата мислим така.
Докато русокосото момиченце кимаше с глава в знак на съгласие, буца заседна в гърлото на Чеси. Пръстите й стиснаха резето.
— Колко сте… мили — промълви тихо тя.
След това се обърна и побягна към тъмнината на задното стълбище.
Нещо я привлече към стаята му за един прощален поглед. По-добре бе да напусне веднага, разбира се. По-добре бе да се измъкне през прозореца или да се шмугне покрай килера зад кухнята.
Та дори да излезе направо през парадния вход.
Но не го направи.
Не можеше. Не още.
Вместо това се прокрадна до мястото, където бе научила истинското значение на „загуба“ и „страх“. Където за пръв път бе усетила истинския вкус на рая. До мястото, където бе открила, че мечтите наистина могат да се сбъдват.
Искаше само още няколко мига да го съзерцава. Да почувства дъха на кожата му — свежа и ухаеща на лимонов сапун. Да прокара пръсти по колосаните бели чаршафи и да си припомни как я бе докосвал.
Когато за пръв път я бе обладал. С любов.
Особено сега, когато Чеси знаеше, че това никога вече няма да се повтори.
Само един прощален поглед, обеща си тя. За да може да си спомня, когато отново ще е далеч оттук и дните пак ще са пусти и студени.
Защото той бе прекалено зает, за да й обръща внимание; бе затрупан с повече семейни и държавни дела, отколкото можеше да разреши. Той бе важен мъж… С прекалено много задължения, за да бъде обвързан с такова невзрачно същество като нея.
Халатът му бе метнат върху леглото. Чеси внимателно го взе и допря гладката, тъмна коприна до бузата си.
Платът все още ухаеше на него — кожа, тютюн и лимонов сапун, който предпочиташе.
Чеси усети остро, болезнено парене в гърлото.
Но знаеше, че не може да остане. Бяха минали прекалено много години, съществуваха различия във възрастта и начина им на живот, които ги разделяха.
И преди всичко — баща й все още бе в плен на онези разбойници.
Да, Чеси трябваше да върви.
С треперещи пръсти тя положи халата обратно върху леглото и притисна черната медицинска чанта до гърдите си.
Сбогом, мой приятелю, завинаги… Аз… те обичам… И ще те обичам вечно.
Сълзи пареха очите на Чеси, докато си тръгваше. Навън, в преддверието, бе тихо.
Този път нямаше прислужници, които да я отклонят от пътя й.
Каква ирония. Сега вероятно с радост би приела тяхната намеса.
На прага се обърна и хвърли последен, прощален поглед. Затваряйки очи, тя запечата видяното в съзнанието си.
Пурпурните завеси от дамаска, които леко се полюшваха, тежкото им шумолене. Мирисът на пчелен восък, смесен с лимон, който използваха за полиране на мебелите. Слънчевите лъчи, които се отразяваха в позлатените рамки и сребърните свещници.
Колко много й се искаше да остане. Да го привлече към себе си върху колосаните бели чаршафи.
Да го докосва. Да усеща ръцете му, които я галят. Навсякъде…
Потискайки надигащото се желание, Чеси се извърна и излезе в коридора.