Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Не мога. И пък не искам!
— Нито пък искам — поправи я строго брат й. — И престани да си смучеш пръста като бебе.
— Но аз съм бебе! — Устничките на момиченцето започнаха да треперят. — Ще го направите ли? Ще се ожените ли за Тони?
Чеси инстинктивно протегна ръка и я погали по главата.
— Страхувам се… че няма да мога, скъпа. Но съм сигурна, че ще се намери някоя много по-подходяща от мен да стане ваша майка. Вашият ба… вашият Тони много го бива да намира жени, според мен.
Очите й се замъглиха за миг, след което се изправи.
— И така, сега вече наистина трябва да тръгвам.
— Трябва да се упражнявате, нали? Джем ми каза, че сте страхотна в редица странни неща. Биете се със сенки. Изкусно боравите с шпагата. Каза, че можете да отрежете ухото на човек от десет крачки, само като го погледнете. — Очите на Джеръми светеха от възторг. — Той твърди, че сте спасили живота на графа, като сте използвали магия и специални песни.
Чеси горчиво се усмихна. Бог знае какви приказки се носеха сред прислугата, откакто бе пристигнала!
— Няма никаква магия, повярвайте. А що се отнася до рязането на уши от десет крачки, нека приемем, че понякога ми се иска да можех.
— Боже, готов съм да се обзаложа, че ще успеете да го направите, ако решите!
Чеси откри, че се усмихва на подобно неподправено възхищение.
— Е, наистина трябва да вървя. Трябва… Трябва да забъркам още лекарства и… ами, още хиляди неща — довърши тя неопределено.
Разочарование се изписа по лицето на момчето. То се усмихна тъжно.
Прекалено тъжно за толкова малко момче, отбеляза Чеси. Мисълта я накара да се зачуди какви ли грижи са го накарали да порасне така бързо.
В този момент някаква врата се отвори наблизо. Силен глас прогърмя по коридора.
Глас, който накара стомаха на Чеси болезнено да се свие.
— Кажи му да изчака за отговора, Уитби. И… И ми го донеси тук. Независимо кога ще пристигне.
Толкова с твоите двадесет минути, моето момиче, помисли си Чеси, опирайки се на мраморната колона. Той като че ли изобщо е забравил за теб. Може да е бил доволен, че е имал причина да те забрави.
Тя гордо вдигна брадичката си, отпъди сълзите, които напираха в очите й.
— Извинете, но сега вече трябва да… — Пълните пръстчета стиснаха ръката й по-здраво.
— Но днес е денят за печене на мисис Харис — съобщи развълнувано момиченцето, наречено Елспет. — Тя винаги прави боровинкови кифлички и лимонови торти. Любимите неща на нашия Тони. И на мен. Бихте ли искала… Бихте ли искала да ги опитате?
Очите й бяха огромни, невинни. Пронизваха душата на Чеси.
Очи, сини като яйце на червеношийка. Очи като тропическо море. Очите на Тони.
О, Тони, Тони, кога е станало това? Защо не ми каза?
Чеси успя да се усмихне, макар и насила.
— Ех… Ех, да можех, но наистина не разполагам с време.
Момчето я изучаваше мълчаливо.
— Графът май звучеше добре. Гласът му бе силен както обикновено. Но… вие не ми изглеждате добре, мис. Повярвайте, не искам да се меся, но… Искам да кажа, че сте съвсем бледа.
Чеси притвори за миг очи. Обзе я тъга, докато усещаше всичките нюанси на отчаянието. Преди тя не знаеше какво ще й липсва или какво значи да познаваш дълбоката, пронизваща сладост на неговата любов. Но сега… О, сега…
В следващия миг момчето я хвана за ръката с изненадваща сила.
— Това вече решава въпроса. Нямате вид на човек, който може да отиде където и да е. Най-добре да дойдете с нас. Мисис Харис знае какво да направи. Ще ви приготви чаша чай и ще ви сложи да седнете в любимия й стол пред камината. След това ще ви залее с приказки за Йоркшир и за всичките си племенници и племеннички и преди да се усетите, ще сте на крака. На нас винаги ни помага. А и не е редно вие да се поболявате.
— Кой ще се грижи за… за графа тогава?
Младото личице издаваше твърда решимост. И в този миг така напомняше на лорд Морлънд, че направо разкъса сърцето на Чеси.
Тя видя, че няма начин да се отърве, без да създаде точно такава врява, каквато се надяваше, че ще избегне.
Прехапа устни и въздъхна.
— Добре, сър. Предполагам, че изглеждам ужасно.
— О, не. Не исках…
Чеси се засмя на неговото кавалерство.
— Разбира се, че не си искал. Хайде, води ме, смели рицарю. Нещо ми подсказва, че има дракони за унищожаване и ти ще намериш начин да го направиш.
Момчето изглеждаше изключително доволно от нейното изказване.
— Наистина ли мислите така? Боже, това е първият комплимент, който ми правят. Между другото, аз съм на девет — добави той важно. — Елспет е на пет.