Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Тя помилва за последен път бузата му, опитвайки се да запази грубоватото усещане от костта и мускула под топлата кожа.
Брадичката му потръпна при нейното докосване.
— Дай ми петнадесетина минути. Няма да се бавя повече. Дори престолонаследникът да дойде да трона на вратата.
Чеси отдръпна ръката си. Усмивката й трепна само за секунда.
— Двадесет. След това ще започна да мисля, че… съжаляваш.
— Да съжалявам ли? Никога.
Чеси с усилие преглътна и се размърда под него, след това седна, облегната на таблата на леглото, и придърпа чаршафа нагоре.
— Ще ги броя, предупреждавам те. Халатът ти е там, до паравана, на земята. И внимавай за счупените стъкла.
Тръгвай. Направи го бързо, преди да загубя и последните зрънца от своята решителност.
Морлънд продължаваше да стои неподвижно и Чеси си наложи едно гневно изражение.
— Изчезвай, варварино! На жената й е нужно поне малко време да прекара сама в края на краищата! Каква ли гледка представлявам?
— Прелестна гледка, мога да те уверя в това. — Очите му отново потъмняха. — Изглеждаш страхотно красива.
Чеси затвори очи и въздъхна.
— Не се опитвай да ме ласкаеш, английски варварино. — Постара се гласът й да звучи непринудено и закачливо. — Двадесет минути е максимумът, който ти се разрешава, и няма да променя решението си.
След прощална, бърза целувка Морлънд се изправи и тръгна към вратата. Тялото му бе великолепно — широки рамене и силни бедра.
Чеси беше много горда от себе си.
Тя не заплака преди той да наметне копринения халат и да излезе в преддверието.
27.
— Страшно съжалявам, че ви безпокоя, милорд. — Уитби трудно догонваше графа.
— Няма нищо, Уитби. — Морлънд се опита да не показва раздразнението, което изпитваше. — Разбира се, че трябваше да ме уведомиш.
Не, не трябваше. Защо, по дяволите, съобщението пристигна точно сега? Защо просто светът не изчезне?
— Къде е?
— Ето го, милорд. — Уитби протегна запечатаното писмо.
Зловещо предчувствие нахлу в душата на Морлънд, докато пръстите му опипваха тънката хартия, запечатана с восък.
Печатът бе тъмночервен. С цвета на рана, чиято кръв току-що е започнала да се съсирва.
Той пропъди обзелото го глупаво безпокойство и разчупи печата.
Значи го бяха направили. Бяха открили един от членовете на Триадата. Морлънд стисна зъби. Оставаше да успеят да го накарат да проговори. Като се има предвид фанатизма на членовете на Триадата, нямаше да е лесно.
Морлънд бавно се извърна. С вдигната и опряна на рамката на прозореца ръка той се загледа в късния следобеден дъжд.
Пак дъжд. Странно, в Макао като че ли никога не валеше. Там дните се точеха безкрайни, дълги и златни, а нощите се спускаха като черно кадифе.
— Това ли е… Ще пратите ли някакъв отговор, милорд?
Морлънд бавно смачка бележката и я натъпка дълбоко в джоба на халата.
— Отговор ли? — повтори той разсеяно.
— На съобщението на херцога.
— Съобщението… — някакъв мускул заигра по челюстта му. — Да… Вероятно ще трябва. — Очите му потъмняха и той сякаш се върна в действителността. — Би ли казал на прислужника му да почака, Уитби?
Стаята е чудесна, помисли си Чеси, изпитвайки необяснима празнота. Странно, че не го бе забелязала преди.
Стените бяха покрити със сиво копринено моаре. Дебелата кувертюра на леглото бе с пурпурни пискюли. Офорти на английски офицери, плаващи по бурни морета, както и светли, деликатни акварели, изобразяващи английски военни пунктове по чуждоземни места, висяха но стените. В нишите бяха изложени музейни експонати.
Буца заседна в гърлото й. Вдишвайки дълбоко, тя потърка бузите си. След това прокара бавно ръка по кадифения балдахин, в същия цвят като кувертюрата.
Съвсем като цвета на очите ти, й бе казал Тони само преди час.
Чеси, почувствала се изведнъж много самотна, обгърна с ръце раменете си.
Какво ставаше с нея? Как бе успяла само за един ден да загуби дисциплината, трупана с години?
И то сега, когато съдбата на баща й бе несигурна и зависеше единствено от нейните умения?
Бързо, преди да се е разколебала, Чеси нахлузи черната копринена туника и панталоните. С пантофки в ръка се приближи до вратата и я отвори.
Коридорът беше пуст. Далече, долу, откъм мраморното фоайе долови потропване на обувки.
Премятайки дългата си черна коса зад раменете, тя излезе в коридора. Само след няколко крачки се сепна от шума на изскърцваща врата.
— О, вие ли сте, мис Камърън? — Кръглото лице на мисис Харис грееше от добродушно любопитство. — Сигурно сте изтощена след всичките грижи, които положихте за господаря. Ще изпратя да ви донесат каквото поискате. Овесена каша? Кифлички? Варени яйца може би? Кое предпочитате?