Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
И двамата поклатиха глави.
Джонсън погледна към Дрейк.
Дрейк се усмихна.
— Аз винаги се храня със служителя си. — Дрейк погледна към Клайд, който говореше близо до ухото на явно глухия старец. Наистина, без Клайд, Дрейк щеше отдавна да е мъртъв. Дрейк беше този, който би трябвало да се чувства поласкан, че Клайд се храни с него.
Куотърмейн проследи погледа на Дрейк и се размърда на стола си. Дрейк го погледна, задържайки дълго синия си поглед върху него. Знаеше, че Куотърмейн разбира предупреждението: посмей само да заплашиш отново Клайд!
Джонсън ги погледна с любопитство, но кимна на Клайд.
— Значи вие, сър, сте истински защитник на демокрацията. Що се отнася до подобни спорове, те са чист софизъм, ако не са подкрепени от дела. — Джонсън се изправи. — А сега, извинете ме, джентълмени, но леглото ме вика.
Уилкс стана.
— Мога ли да ви изпратя, сър?
— О, не. Още не съм толкова изкуфял. Идете да развивате таланта си на масите. — Джонсън кимна рязко към Куотърмейн. — Приятна вечер. Моля, предайте моите поздрави на домакинята. — Под прикритието на носната си кърпичка даде знак на Дрейк с пръст.
Дрейк се изправи и го последва. Джонсън видя, че Саймън го гледа с благоговение. По пълните устни на доктора пробяга благосклонна усмивка. Той спря.
— Познавам ли ви, младежо?
Саймън се изчерви.
— Не, сър. Но аз съм голям ваш почитател.
— Е, нека поправим грешката тогава. Аз съм…
— Доктор Самюъл Джонсън, лексикограф, писател, който не може да бъде сравнен с никой друг. — Саймън затвори уста и стана още по-червен, очевидно притеснен от собствените си похвали.
— Ласкаете ме, младежо. Но ще ви навестявам от време на време. Ще имате прекрасната възможност да промените мнението си.
— Възхищението ми само може да порасне, сър — заекна Саймън.
Когато излязоха във фоайето, Джонсън въздъхна със смесица от завист и умора:
— О, ентусиазмът на младежта! — Той присви очи към Дрейк. — Като не изключваме и страстта. Не е моя работа, но непрекъснато си мисля… този Куотърмейн ви мисли злото. Но предполагам, това ви е известно. А той е толкова безскрупулен, колкото само човек с неговия произход може да бъде. Около него вони на обор въпреки парфюмите.
— Ще внимавам, но оценявам загрижеността ви.
Докато Джонсън чакаше каретата си, той огледа фигурата на Дрейк.
— По дяволите, колко сте висок. Нищо чудно, че лейди Калиста ви намира неустоим. Но кога ще престанете с тези глупави маски?
— Когато му дойде времето.
Джонсън надигна яката на палтото си.
— Надявам се единствено, че ще бъда там, когато го сторите.
Дрейк се поклони.
— Поласкан съм от интереса ви.
— Недейте да се шегувате с мен, младежо. А сега се връщайте и ухажвайте дамата. Не се и съмнявам, че половината от присъстващите мъже биха заели мястото ви, ако имаха тази възможност.
Дрейк се ухили и помогна на Джонсън да се качи в каретата си.
— Ако то е много голямо, сър, ако съдя по собствения си опит. Но ще бъда настоятелен.
Джонсън затвори вратата.
— Никога не съм се съмнявал, младежо. Приятна вечер.
Каретата тръгна.
Дрейк огледа всичките стаи за Калиста, но не я откри никъде. Намери обаче Хенри, пребледнял, седнал в един тъмен ъгъл. Дрейк се поколеба, но очевидно никой друг не му обръщаше внимание.
Дрейк спря пред стария си враг.
— Да извикам ли лекар, Стантън?
Хенри се понадигна на стола, после се изправи.
— По дяволите, за глупак ли ме вземате, че да се оставя на грижите на някой скапаняк, който вие ще изберете? Продължавайте с отмъщението си. Пожелавам ви да ви донесе радост. — Хенри тръгна бавно, но главата му беше вдигната високо.
Дрейк въздъхна. За миг му се прииска да бе свършил с всичко това… Но само за миг. Той се върна в трапезарията, напълни една чиния с най-добрите деликатеси и тръгна към стълбите.
Светлите петна по стените, където някога висяха безценни картини, го измъчваха, но знаеше, че братовчедът му — прахосник — отдавна е продал най-добрите произведения. Калиста и Хенри бяха се справили доста добре със задачата да прикрият упадъка на къщата, но новата боя и тапети не можеха да скрият рушащите се стени и изкъртените дъски по пода. Тук трябваше да се похарчат хиляди лири, за да възвърне имението предишния си блясък.
Скоро, обеща си Дрейк.
Тръгна, теглен от някакво странно привличане, към господарската спалня. Пред очите му падна червеникава мъгла, когато застана пред солидната дъбова врата. Опита да натисне бравата, но просто се облегна на вратата и се остави на спомените.