Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Настроението й се влошаваше все повече и повече. Той печелеше всяко раздаване и тя най-после реши, че е най-добре да избяга, преди да е казала нещо, за което после ще съжалява. Видя Саймън да влиза в стаята и му махна. Даде на Дрейк полагащата му се сума от банката и стана, насилвайки се да се усмихне.
— Моля да ме извините, джентълмени. Брат ми Саймън ще заеме мястото ми.
Саймън отвори уста, но Калиста му кимна рязко и се отдалечи бързо. Не видя реакцията на Дрейк, когато я огледа, изправена в цял ръст, нито пък можеше да забележи как прилепва роклята към тялото й, когато върви.
Но всички присъстващи мъже забелязаха.
Красивите устни на Дрейк се стиснаха под маската. Той напъха печалбата в джоба си и последва Калиста. Играчите на масата зашепнаха възбудено, но погледът на Саймън ги накара да млъкнат.
Когато излезе във фоайето, Калиста повери Цербер на един слуга.
— Моля, нахранете го и му дайте вода.
И тя забърза нагоре по стълбите.
Един познат глас обаче я накара да се обърне.
— О, скъпо дете, изглеждате… добре тази вечер.
Доктор Самюъл Джонсън подаде шапката и бастуна си на един слуга, който бързо изчезна някъде. Докторът беше облечен консервативно в обичайното за него дълго черно палто и бяла ленена риза, но този път носеше някаква шарена вратовръзка за разнообразие, а обувките му бяха със сребърни катарами. Синият му поглед огледа предизвикателната й рокля със смесица от неодобрение и възхищение, от които бузите й отново пламнаха.
Така или иначе, нямаше намерение да се извинява. Калиста тръгна към него с протегнати ръце.
— Следвам съвета ви, сър. И съм поласкана, че дойдохте. Ще играете ли?
Той хвана ръцете й, стисна ги и ги пусна.
— Признавам, че ми се ще да се бях научил. Не ме привличат игрите на късмета, дете, а възможността да се насладя на добра компания и добър разговор.
— А от тях имаме достатъчно — обади се Дрейк откъм вратата.
Калиста се обърна към него.
Джонсън се усмихна.
— А, Дракона. Защо ли не съм изненадан да ви видя тук?
Дрейк приближи, потупвайки джоба си. Чиповете издрънкаха.
— Тук се играе честно, сър, ако искате да предизвикате госпожица Късмет в този потенциално разрушителен спорт.
Джонсън изсумтя.
— Глупости. Кой се е провалил от игра? Не можете да посочите и шест примера за цял век. Има много повече хора, опропастени от рискована търговия, но никой не казва нищо срещу нея.
Дрейк запристъпва неспокойно от крак на крак при този намек.
Калиста погледна доктора многозначително.
— Прав сте, доктор Джонсън. Мистър Дрейк Херик успява и в двете.
Джонсън погледна двете напрегнати фигури. Усмихна се леко, но преди да отговори, на входната врата се почука. Калиста махна с ръка на прислужника и отиде да отвори лично. Когато видя мъжа, който стоеше пред нея, тя пребледня като платно.
Как се бе осмелил да дойде тук?
— Е? — сопна се Джон Уилкс. — Ще ме пуснете ли да вляза?
Очевидно не бе забравил последната им среща. Калиста неохотно му направи път.
Уилкс влезе. Той също беше облечен с черно палто, но дантелите на ризата му бяха от най-скъпите и най-модерните. Поколеба се, когато видя Джонсън, който го гледаше с любопитство.
Уилкс се покашля.
— Да, е, добродетелта и порокът понякога не могат да се различат, освен ако човек не знае всичките факти. А за доста от тях в колониите още се пише. Но, между другото, не искате ли да продължим разговора си на вечеря?
Калиста дори не беше чула звънеца за вечеря, толкова бе погълната от разговора им.
Лицето на Джонсън се проясни. Любовта му към храната и напитките беше добре известна. Той махна на Уилкс да тръгне пред него. Когато той се обърна с гръб, Джонсън сбърчи нос и прошепна в ухото на Калиста:
— Ако той наистина мисли, че добродетелта и порокът не могат да се различат, в такъв случай, мадам, когато напусне дома ви, може би ще е редно да преброите лъжиците си.
Той се обърна и последва Уилкс.
Когато се отдалечиха достатъчно, Калиста избухна в смях:
— Той има най-острият ум. Прекрасен е.
— Ти също. И то прекалено, в тази рокля. — В гласа на Дрейк прозвуча силно неодобрение. — Би трябвало да те покрия…
— Докато ме съблечеш за свое собствено удоволствие? — сладко измърка Калиста и се обърна към стълбите.
Една стоманена, но нежна ръка, я хвана през кръста.
— Хайде да вечеряме, в противен случай мога да се изкуша да докосна тази плът, която ме възбужда.
Калиста се отдръпна.
— Мисля, че можете да се оправите и сам в къщата.
Достави й огромно удоволствие да види как устата му увисва от изненада.