Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Но когато срамежливият й език се плъзна в устата му, той изстена. Ако не сега, кога тогава, питаха слабините му. Той притисна устните си към нейните и езикът му затанцува с нейния в танца на страстта. Тъкмо я слагаше върху леглото, когато един гневен глас проникна през мъглата на забравата.
— Негодник такъв! Махни се от нея! — Хенри Стантън вдигна бастуна си й го стовари върху раменете на Дрейк.
Дрейк трепна и вдигна ръка, за да се предпази от следващия удар. Скочи на крака, но Калиста го изпревари и издърпа бастуна от ръката на Хенри.
— Престани! Не е направил нищо, с което да не съм съгласна. — Дрейк я наблюдаваше с очакване, тя се изчерви, но призна: — Всъщност аз го окуражих.
— Трябва ли отново да ти казвам кой е той и какво ни е причинил? — извика Хенри.
Дрейк си пое рязко дъх. Беше останал с впечатлението, че Калиста сама е стигнала до извода за произхода му. А се оказваше, че Хенри е признал. Дрейк никога не бе предполагал, че Хенри ще признае отвратителните си дела на когото и да било, най-малко на любимата си дъщеря. Дрейк вече гледаше по друг начин на него. Може би не разбираше Хенри Стантън, граф Суонлий толкова добре, както предполагаше, помисли си той. Положи усилие, за да съсредоточи вниманието си върху спора между баща и дъщеря.
— Как бих могла да забравя? Никой от двама ви няма да ми каже. — Калиста хвана раменете на втория си баща. — Моля те, нека приключим с това. Стига толкова гняв и омраза. — Обърна се към Дрейк. — Ти също. Аз… аз… — Тя си пое дълбоко въздух. — Признавам, че много те обичам. — Когато той пристъпи към нея с израз на победител, тя вдигна ръка. Хенри затвори очи, но в този миг вниманието й беше съсредоточено върху Дрейк. — Вие двамата ме разкъсвате на две. Не мога да обичам единия, без да обичам другия. Ако не беше Хенри, Дрейк, аз нямаше да бъда жената, която съм. — Целуна Хенри по бузата. — А без Дрейк, скъпи мой Хенри, никога няма да стана жената, която бих могла да бъда.
Тя хвана ръцете им и ги сложи една върху друга.
Дрейк се поколеба. Тези очи, за които би умрял човек, го приковаваха на мястото му, оставяйки крайния избор на него. Калиста отстъпи назад.
Ръката на Хенри стоеше отпусната върху тази на Дрейк. Дрейк не можеше да я стисне, но и не се отдръпваше. Отмъщението, основната цел през почти целия му живот, го зовеше, но Калиста го зовеше много по-силно. Ръката на Дрейк бавно започна да стиска тази на Хенри.
Но Хенри се дръпна.
— Не! Между нас никога няма да се установи мир, докато той преследва мен и семейството ми. — Хенри извърна очи от разочарованото лице на Калиста и ги впери във врага си. — Ти си един страхливец, който се страхува дори да покаже лицето си. Как мога да ти имам доверие?
Дрейк отиде до вратата, затвори я и се облегна на нея.
— Ти знаеш кой съм, Хенри Стантън, граф Суонлий, убиец, но ако искаш доказателство… — Дрейк посегна към връзките на маската си.
Калиста прикри устата си с ръка, очите й се разшириха, докато Дрейк бавно откриваше лицето си.
Стантън стана пепелявосив.
— Мили Боже, ти си същият като Брайън.
— А защо иначе щях да си правя труда да се крия? — Дрейк се усмихна към Калиста. — Виждаш ли, скъпа, не съм нито изрод, нито съм обезобразен, от което се страхуваше.
Калиста пристъпи напред като хипнотизирана. Докосна бузата му и прокара пръсти през лицето му, както вече го бе правила веднъж преди. Само че този път не беше тъмно. Този път очите й виждаха всичко — високите скули, счупения нос, извитите вежди.
— И ти като баща си не си красив. Но, мили Боже, силен си! И очите ти. Никога не съм виждала толкова сини очи.
Бяха толкова погълнати един от друг, че не забелязаха как на Хенри му призлява. Калиста се обърна чак когато той се олюля, и го хвана, преди да падне. Дрейк й помогна да го сложат на леглото.
Очите на Хенри не слизаха от лицето на Дрейк.
— Винаги… съм знаел… че онзи проклетник ще се върне… за да… ме преследва… — Дъхът му изсъска. Тялото му се отпусна и очите се склопиха.
Калиста извика и започна да го удря по бузите, обхваната от паника, но Дрейк хвана ръката му, за да провери пулса. Намръщи се.
— Прекалено е ускорен. Ще отида за лекаря ми.
— Хенри би искал своя.
— Решението е твое, но Хасан е най-добрият лекар в Англия, уверявам те.
Очите на Калиста се изпълниха със сълзи. Погледна към неподвижната фигура на леглото, после отново към Дрейк. Очите й поглъщаха чертите му, кобалтовосините очи, в които една жена би могла да се удави.