Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Докато той се бореше със себе си, лицето на Клайд се успокои. Беше свалил маската, когато излезе в сумрачния коридор.
— Няма значение, момче. В крайна сметка ще направиш това, което е правилно. Да отидем ли да вечеряме? Имам чувство, че не съм ял от векове. Гладен съм за първи път от толкова време. Ако ям, няма да се налага да давам обяснения за това отвратително лице. — Клайд стана и влезе в трапезарията.
Дрейк го последва бавно, но когато се нареди на опашката за храна, чу до себе си познат глас:
— Изненадан съм, че нашите скромни забавления ви харесват.
Куотърмейн и Стантън погледнаха към чинията на Дрейк, пълна с шотландска сьомга, йоркширски пудинг, грах и ябълков пай. Куотърмейн не можа да прикрие доволната си усмивка, виждайки посинялото лице на Клайд.
Дрейк нарочно сложи една хапка в устата си, сдъвка я бавно и чак тогава отговори:
— Поносимо е, Куотърмейн. Но готвачът ви е сложил малко повече сол в пудинга. Искате ли да ви изпратя своя, за да му даде подходящи инструкции? — Дрейк нямаше готвач. Той и Клайд се хранеха с много по-скромна храна от тази тук, но не беше необходимо враговете му да го знаят.
Куотърмейн се вцепени. Хенри само изглеждаше още по-уморен. Погледът на Дрейк се впи в това изтощено лице. Хенри изглеждаше така, сякаш малко по-силен вятър ще го отвее. Дрейк си каза, че това го радва, но си спомни единствено любовта в очите на Калиста, когато бе погледнала към втория си баща.
Мъжът зад Дрейк се дръпна и направи място за Куотърмейн и Хенри. Дрейк довърши пълненето на чинията си и се огледа за маса. Видя Джонсън, който водеше оживен разговор с Уилкс. Уилкс му махна с ръка.
Дрейк се поколеба. Колкото по-малко го виждаха с Уилкс, особено сега, толкова по-добре. От друга страна, Дрейк не можеше да си позволи да бъде груб. Знаейки, че Куотърмейн го наблюдава, той го прокле наум и седна до Джонсън, срещу Уилкс.
Клайд трябваше да си потърси друга маса и не след дълго вече беше погълнат от разговора си с един възрастен джентълмен.
Джонсън погледна към Дрейк и продължи разговора си с Уилкс.
— Наистина, често споря с моя приятел Босуел за шотландците. Трябва да го заведа в един провинциален град и да му покажа истинския цивилизован живот, защото, нали знаете, той живее сред диваците в Шотландия и сред негодниците в Лондон.
Уилкс се усмихна и отговори:
— Освен когато не е със сериозни, трезви, почтени хора като вас и мен. — Уилкс побутна чинийката с маслото към Джонсън, преди добрият доктор да е посегнал към нея.
Джонсън отговори:
— А ние се срамуваме от този развратник.
Дрейк с интерес отбеляза, че отношението на Джонсън към Уилкс се е смекчило. Разбира се, виното и добрата храна бяха казали своето. Дрейк се съмняваше обаче, че нещо би могло да промени политическите убеждения на доктора.
Джонсън намаза масло върху филийката си.
— Още малко от тази прекрасна сьомга, докторе? — попита Уилкс. — С удоволствие ще ви донеса.
— Не сега, благодаря ви, сър.
Куотърмейн седна на масата им. Дрейк не го погледна дори когато лакътят му се блъсна невъзпитано в неговия. Хенри остави пълната си чиния, погледна я, вдигна ръка към устата си и забърза нанякъде.
Дрейк се загледа след него, но Куотърмейн дори и не забеляза, че партньорът му не е тук. Дрейк замислено започна да дъвче. Очевидно Хенри беше болен. Дрейк се разкъсваше между удоволствието и загрижеността, че Господ ще го довърши, преди Дракона да е успял. Отнякъде се появи мисълта, че Калиста ще бъде много покрусена, ако Хенри умреше. Дрейк я пропъди бързо и блъсна чинията си.
Уилкс и Джонсън сега обсъждаха Шекспир.
Куотърмейн се намеси:
— Да, да, той е истински гений и т.н., но хайде по-добре да обсъдим нещо по-важно — като например тези „Писма на Джуниъс“. Какво ще кажете за тях, мистър Уилкс?
Джонсън стисна устни при това грубо прекъсване, но изчака вежливо отговора на Уилкс.
Уилкс сви рамене.
— Не мога да кажа, че не симпатизирам на каузата, която защитават „Писмата“, като се има предвид, че мястото в Камарата на общините ми бе отказвано три пъти само заради един-единствен човек. Средствата обаче могат да се обсъдят.
Дрейк скри усмивката си в салфетката. Наистина, Камарата на общините загуби велик законодател в лицето на Уилкс. Той наистина беше майстор в политиката и дипломацията.
Куотърмейн погледна триумфиращо към Джонсън, очаквайки той да се противопостави, но джентълменът само каза уклончиво:
— Позицията на човек относно равенството и демокрацията може да се прецени от един прост тест. Зададох следния въпрос на мисис Макълей: след като е толкова демократична, би ли позволила на лакея си да седне на една маса с нас. Знам какъв е нейният отговор, но що се отнася до вашия… Кажете ми, мистър Уилкс, мистър Куотърмейн, бихте ли се хранили със служителите си?