Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Тя тръгна към стълбите само за да я дръпне Дрейк след миг в един празен килер за дрехи. Вратата се затвори бързо, хващайки я в капана на тъмнината, изпълнена с миризма на вълна, восък… и възбуден мъж.
Калиста се опита да се промъкне покрай него и да се измъкне, но той я придърпа към себе си.
— Сега ще ми обясниш какво искаше да кажеш с това. Да не би да си разбрала кой съм всъщност?
Щеше й се да бе държала езика си зад зъбите. Не отговори веднага, но когато той я стисна по-силно, процеди през зъби:
— Да.
Усети го как настръхва.
— И… мразиш ли ме за това?
Трябваше ли да го излъже? Думите, които излязоха от устата й, бяха вдъхновени от сила, много по-могъща от страха.
— Никога не бих могла да те мразя. Лежа будна по цели нощи, чудейки се какви ли ужасни страдания си преживял, за да носиш тези белези по тялото си. Колебая се между копнежа да дойда при теб и мисълта, че враждата между семействата ни е прекалено дълбока, за да можем да я преодолеем. О, Дрейк, аз… — Калиста зарови лице в гърдите му.
Голямата ръка, която погали раменете й, трепереше.
— Шшт. Някой ден ще ти разкажа. Засега просто ме остави да те прегръщам.
И тук, в килера за дрехи, Калиста бе успокоявана от мъжа, който бе провалил живота й. Не се целуваха, не говореха.
Просто споделяха топлината на човечността си като две души, копнеещи за истина, която им се отказва.
Вратата се отвори. Шокираният прислужник изненадано отстъпи назад, стиснал някакво палто. Калиста се отдръпна, прекалено сконфузена, за да погледне към Дрейк, и избяга нагоре по стълбите.
Усещаше погледа му, забит в гърба й, но знаеше, че щеше да измисли някакво извинение за пред прислужника. Затръшна вратата на спалнята след себе си и се огледа. Това очевидно е било господарската спалня.
Леглото в елизабетински стил би могло да побере цяла армия. Балдахинът беше излинял, но някога е бил бургундско червен със златни бродерии. Златистите копринени завеси на прозорците бяха все още хубави, както и ориенталският килим на пода. Калиста се опита да си представи, че Дрейк е бил заченат на това легло, но не можеше.
Плискаше лицето си със студена вода, когато изведнъж нещо й се проясни.
— Ах, ти!
Ако той наистина беше синът на Брайън Кимбал, значи бяха им продали тази къща чрез измама и са я купили от наследник, който не е имал право да продава. Внезапно почувствала слабост, Калиста се отпусна на ръба на леглото. Мили Боже, и това ли беше част от плана му? Да ги накара да вложат и последния си петак в тази къща, а когато той докаже своята самоличност, да им вземе всичко? Призля й и тя притисна ръце към корема си.
Не, омразата му не можеше да е толкова силна, не и ако изпитваше поне мъничко чувство към нея. Отмъщението му вече ги бе опропастило достатъчно.
Както винаги, честна пред себе си, Калиста помисли и за неговите аргументи — каквото и да направеха, не можеха да компенсират това, което бе причинил Хенри на едно невинно момче. Какви ли ужасни премеждия бяха превърнали благородния младеж в мрачния страховит Дракон? Може би някой ден щеше да й каже. Ако тя можеше да понесе да чуе всичко.
Обърканите й чувства помрачаваха здравия й разум. Не можеше да се върне при масите в това състояние. Духна всичките свещи, освен една, и легна на леглото. Напоследък спеше толкова лошо. Може би ако затвори очи само за малко…
Заспа на мига.
Дрейк отиде в залата за вечеря. Защо тя винаги бягаше тъкмо когато постигнеха нещо? Поне можеше да се уповава на мисълта, че тя знае самоличността му и въпреки това явно продължаваше да го обича. Нежната им прегръдка в тъмния килер го бе разтърсила до дъното на душата.
Когато стигна до вратата на трапезарията, Клайд дойде при него, изгледа го и го бутна в един стол до стената.
— Какво става?
Дрейк се огледа наоколо. Засега бяха сами.
— Калиста знае кой съм.
Клайд въздъхна с облекчение.
— Значи вече почти стигнахме до края на тази комедия от грешки, а кога ще си вземеш къщата?
Той чакаше, изпълнен със зле прикрито нетърпение, но Дрейк не отговори веднага. Върху лицето на Клайд бе изписано очакване, сякаш щеше да чуе думи, които отдавна е трябвало да бъдат казани.
Дрейк се загледа в отвратителните тапети на червеникави ивици, които сега покриваха стените на къщата на детството му. Съмняваше се, че Калиста ги е избирала, защото тя очевидно имаше добър вкус. Представи си я трепереща в Самърлий, без пари, с които да поправи течащия покрив.
— Аз… Аз имах намерение да го направя тази вечер.
Откъде се бе взел този отговор? Победата беше толкова близо. Точно в този миг, ако искаше, можеше да превърне Стантън в бедняк, какъвто беше Дрейк през младостта си.